Ричард Касъл: Убийствена жега

Ники огледа местопрестъплението. Полицаите вече описваха мястото, магазините наоколо нямаше да отворят поне още два часа, а екипът по събиране на доказателства вече действаше. За момента нямаха повече работа тук.

— Още един, момчета — Тя откъсна страницата от тефтера си и подаде адреса на Роули. — След мен. На 78-а улица, между „Кълъмбъс“ и „Амстердам“.

И Ники се подготви за среща с нов труп.

Първото нещо, което забеляза, когато влезе в 78-а улица от „Кълъмбъс“, беше тишината. Тъкмо минаваше седем часът и първите слънчеви лъчи докосваха куличките на Музея по естествена история, разпръсквайки златиста светлина, която превръщаше жилищния квартал във ведър градски пейзаж, който направо молеше някой да го запечата на снимка. Спокойствието обаче също й се стори странно.

Къде бяха униформените? Къде бяха линейката, жълтата лента и групата зяпачи? Като разследващ полицай тя беше свикнала да пристига на местопрестъплението след първите.

Роули и Очоа реагираха по същия начин — личеше си от начина, по който отметнаха палтата от оръжията си, докато излизаха от колата и се огледаха, вървейки към Ники.

— Дали това е адресът — каза Очоа, без да задава въпрос. Роули се завъртя, за да огледа бездомника, който ровеше в боклука до пресечката с „Амстердам“. Освен него в западната част на 87-а нямаше никой.

— Все едно сме се появили първи на купон.

— Теб все едно те кани някой — заяде се партньорът му, докато наближаваха червеникавокафявите сгради. Роули не му отвърна. Щом стъпиха на тротоара, бъбренето секна, сякаш бяха пресекли невидима черта. Един по един минаха през пролука в редовете отпадъци и торби с боклук и застанаха от двете страни на Хийт, която спря пред съседната сграда.

— Адресът е в блок А, тоест, тук — приглушено каза тя, сочейки към приземния апартамент на половин етаж под нивото на улицата. Пет гранитни стъпала водеха от тротоара към малък тухлен двор, ограден с метален парапет, украсен с дървени саксии за цветя. Зад натруфените железни решетки на прозорците бяха спуснати тежки завеси. Фасадата над тях беше изпъстрена с декоративни каменни панели, а под свода, оформен от полегатите стълби, които водеха към апартамента горе, зееше широко отворената предна врата.

Ники им направи знак и ги поведе към нея. Хората й я последваха, готови да я прикрият. Роули наблюдаваше задния фланг, а Очоа беше резервният чифт очи на Хийт, която сложи ръка на пистолета си и се съсредоточи върху противоположната страна на входа. Когато се увери, че са готови и на позиция, тя извика:

— Полиция, ако вътре има някой, обадете се!

Те спряха и се заслушаха. Нищо.

Тренировките и дългогодишната работа в екип бяха превърнали тази част в рутина. Роули и Очоа впериха очи в нейните. Изчакаха да кимне три пъти, извадиха оръжията си и я последваха вътре, присвили колене и наведени леко напред.

Хийт бързо мина в коридора през малкото фоайе, следвана от Очоа. Целта беше да се движат бързо и да огледат всички стаи, като се прикриват един друг, но и да внимават да не се съберат на едно място. Роули беше изостанал, за да им пази гърбовете.

Първата врата отдясно водеше към официална столова. Хийт и Очоа влязоха заедно, тръгвайки в противоположни посоки. Вътре нямаше никой, но цареше пълна бъркотия. Чекмеджета и антични сандъци зееха над разхвърляните по дървения под сребърни прибори и порцеланови съдове.

От другата страна беше всекидневната, където цареше същият хаос. Върху разкъсаните книги лежаха обърнати столове и катурнати масички. Под сняг от бели пера се гушеха изпочупени вази и керамични изделия. От рамките висяха късове платно — някой беше раздрал картините. Купчина пенел от огнището се стелеше в камината и по ориенталския килим пред нея, сякаш оттам бе изпълзяло някакво същество.

За разлика от предната част на апартамента, в съседната стая светеше лампа и от мястото си Ники прецени, че е кабинет. Тя направи знак на Роули да остане на мястото си и да държи нея и Очоа под око, докато застанат от двете страни на вратата. Щом тя кимна, двамата нахлуха вътре.

Мъртвата изглеждаше на около петдесет години и седеше пред бюрото в офис стол, с глава, отпусната толкова назад, че сякаш беше замръзнала при засилката преди силна кихавица. Хийт описа кръг във въздуха с лявата си ръка, за да подскаже на партньора си да бъде нащрек, докато тя обикаля из отломките, пръснати по пода на офиса и проверява дали жертвата диша и има пулс. Отдръпна ръка от студената плът на трупа, вдигна очи и поклати глава.