Ричард Касъл: Убийствена жега

— Взе ли му показания? — Очоа вдигна тефтера и кимна утвърдително. — Значи приключихме тук — каза тя. И тогава се сети за койота и погледна към младежа. — Искам да го разпитам за онова куче.

Ники веднага съжали за решението си. Беше на десет крачки от кучкаря, когато той извика:

— Олеле боже, това наистина сте вие! Ники Хийт!

Минувачите по-нагоре по тротоара тръгнаха към тях, като по-скоро се чудеха защо е това внезапно вълнение, отколкото защото знаеха коя е, но Ники реши да не поема рискове. Тя инстинктивно наведе очи към паважа и се обърна настрани, възприемайки класическата поза на знаменитостите по таблоидите, когато папараците ги изненадаха на излизане от някой ресторант.

Тя се доближи и се опита да подмами малкия да свали децибелите, като самата тя заговори тихо.

— Здравейте, да, аз съм детектив Хийт.

Той не само не реагира на тона й, но изпадна в още по-шумен възторг.

— Може ли да се снимам с вас, г-це Хийт? — И протегна мобилния си телефон към двамата й колеги.

— Хайде, Очоа — каза Роули. — Да видим как я карат в Съдебна медицина.

— Това… Роуч ли са? Те са, нали? — извика свидетелят. — Точно както в статията! — Роули и Очоа се спогледаха, без да крият презрението си, и продължиха нататък. — Е — каза Т. Майкъл Дав, — в такъв случай ще се задоволя и с това.

Той протегна ръка напред, доближи лице до това на Хийт и си направи автопортрет. Като повечето хора от поколението „Кажи зеле“, Ники беше програмирана да се усмихва, когато я снимат. Не и този път — сърцето й се беше смъкнало в петите и тя беше сигурна, че на снимката ще изглежда като престъпник.

Почитателят й погледна екрана и каза:

— Защо сте толкова скромна? Та вие сте на корицата на известно списание! Миналия месец — Робърт Дауни Младши, този месец — Ники Хийт. Вие сте знаменитост!

— За това може да поговорим по-късно, г-н Дав. В момента ме интересува какво сте видели във връзка с убийството.

— Не мога да повярвам! — възкликна той. — Аз съм очевидец в разследването на най-добрият разследващ убийства в Ню Йорк!

Ники се зачуди дали ще я подведат под съдебна отговорност, ако го застреля. Ако го простре на място. Вместо това обаче каза:

— Не е точно така. Сега искам да ви попитам…

— Не сте най-добрата, така ли? Не и според онази статия.

Онази статия. Онази проклета статия. И Джеймисън Руук, проклетникът, който я написа.

Тя от самото начало усещаше, че нещо не е наред. Миналия юни, когато списанието възложи материала на Руук, задачата му беше да напише подробна статия за отряд от отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция, известен с високия брой успешно разрешени случаи. От управлението решиха да съдействат, защото тя щеше да генерира положително внимание, особено ако придадеше на полицията по-човешко излъчване. Когато избраха отряда на Хийт, тя никак не се зарадва на това, че щяха да ги изложат на показ, но се съгласи, защото така нареди капитан Монтроус.

Когато Руук тръгна с тях, идеята беше да ги придружава седем дни, като прекарва време с всеки член на екипа. До края на първия ден обаче той промени ъгъла и заяви, че статията ще се получи по-добре, ако разкаже историята изцяло през погледа на началника на отряда. Погледът на Ники без усилие съзря за какво всъщност става дума — едва прикрит повод да обикаля около нея. Естествено, той скоро започна да я моли да излязат да пият нещо, да вечерят, да закусват, да й предлага служебни пропуски за концертите на група Стийли Дан и до официалните коктейли за откриването на изложба със скици на Тим Бъртън. Руук обичаше небрежно да споменава известни имена, но освен това всъщност имаше връзки.

Той използва познанството си с кмета, за да продължи да я придружава на работа седмици след като определеното време изтече. И с течение на времето, въпреки усилията си, Ники започна да се чувства, ами, заинтригувана от този мъж. Не защото се познаваше отлично с всички, от Мик Джагър до Боно и Саркози. Или защото беше сладък и изглеждаше добре. Страхотният задник си е страхотен задник и нищо повече, макар че не бива да се пренебрегва напълно. Харесваше й… пълният комплект.

Дали заради канонадата от чар, с която я обстрелваше Джеймисън, дали заради нейната страст към него, двамата преспаха заедно. После пак. И пак… Като се замислеше, сексът с Руук винаги беше страхотен, но невинаги илюстрираше отличната й преценка. Когато бяха заедно, мисленето отстъпваше пред блясъка на фойерверките. Както се изрази той в нощта, когато правиха любов в кухнята, след като хукнаха към дома му насред поройния дъжд, „На жегата не можеш отказа“. „Писател“, помисли си тя. И все пак това беше съвсем вярно.