Ричард Касъл: Убийствена жега

Що се отнасяше до нея, нещата започнаха да се разпадат, когато стана дума за тъпата статия. Руук още не й беше показал черновите си, когато в управлението дойде фотографът и първият знак беше, че иска да снима само нея. Тя настоя за снимки на екипа, особено на Роули и Очоа, нейните богатири, но успя да уговори само една групова, на която хората й се наредиха зад нея. Най-лошото обаче бяха позите. Когато капитан Монтроус й каза, че трябва да съдейства, Ники позволи няколко импровизирани снимки, но фотографът, всеизвестен с маниера си на булдозер, започна да й нарежда как да застане.

— Тези са за корицата — каза той. — С импровизации няма да стане.

Така че тя го послуша, поне до момента, в който й нареди да изглежда по-свирепа, докато наднича през решетките в затвора.

— Хайде де, нали отмъщаваш за майка си, покажи малко от тоя огън, за който постоянно чета.

Същата вечер тя накара Руук да й покаже статията. Когато приключи, го помоли да я извади от нея. Не само защото той я беше изкарал звездата в отряда. Или защото омаловажаваше усилията на екипа й, превръщайки останалите в бележки под линия. Или защото щеше да я изправи пред очите на всички — „Пепеляшка“ беше един от любимите й филми — но Ники предпочиташе да му се наслаждава като на приказка, пред това да го живее. Най-голямото й възражение беше, че статията е твърде лична. Особено там, където се говореше за убийството на майка й.

Реши, че Руук е заслепен от собственото си творение — имаше отговор за всеки неин довод. Каза й, че е писал много такива профили и преди публикацията всеки един от обектите се е паникьосвал по същия начин. Ники отвърна, че може би е време да започне да се вслушва в онова, което му казват. Започнаха да спорят и той каза, че не може да я извади от статията, защото статията — това е самата тя.

— Освен това дори да исках, няма как. Вече е набрана за печат.

Онази вечер го видя за последен път. Преди три месеца. Реши, че ако не го види повече, всичко ще бъде наред. Той обаче не се примири безропотно. Може би смяташе, че с чар ще успее да я умилостиви — иначе защо продължаваше да й звъни след десетки отговори „не“ и стена от неприети обаждания? Явно накрая схвана, защото престана да прави опити. Допреди две седмици, когато списанието излезе и Руук се опита да привлече вниманието й, като й прати един подписан брой, бутилка сребърна текила „Патрон“ и кошница зелени лимони.

Ники даде списанието за вторични суровини и подари алкохола на партито на детектив Ливайн, който се възползваше от възможността за ранна пенсия, за да закара лодката си до Форт Ленард Ууд, Мисури, и да започне да дави червеи. Докато останалите пиеха шотчета текила, Ники се придържаше към бирата.

Това беше последната й анонимна вечер. Надяваше се, че както бе предрекъл г-н Уорхол, славата ще трае само петнадесет минути, но през изминалите две седмици всичко си оставаше същото, където и да отидеше. Понякога я зяпаха, друг път коментираха, но неизменно й досаждаха. Не само й беше неприятно, че я разпознават — освен това всеки поглед, всеки коментар и всяка снимка с мобилен телефон й напомняше за Джеймисън Руук и проваления романс, който искаше да забрави.

Един гигантски шнауцер се поддаде на изкушението и започна да ближе млякото и захарта по страничния шев на полата на Ники. Тя го погали по главата и се опита да върне Т. Майкъл Дав обратно към всекидневието.

— Всяка сутрин ли разхождате кучетата тук?

— Точно така, шест сутрини в седмицата.

— Преди виждали ли сте убития тук?

Той драматично замълча. Ники се надяваше, че тепърва ще започне да играе на ниво „Джулиард“, защото до момента се справяше колкото слаб комик в нощен клуб.

— Не — оповести той.

— В показанията си сте казали, че когато сте дошли, го е хапело куче. Можете ли да го опишете?

— Изглеждаше шашаво, детективе, като малка овчарка, обаче някак си диво, нали разбирате?

— Като койот ли? — попита Ники.

— Ами, да, предполагам, но хайде стига — като се огледах за последно, се намирахме в Ню Йорк.

Ники си беше помислила същото.

— Благодаря ви за съдействието, господин Дав.

— Какво говорите, тая вечер ще пиша в блога си за това!

Хийт се отдалечи, за да вдигне мобилния си телефон.

Диспечерът й съобщи за анонимен сигнал — убийство при взлом в частен дом. Тя се отправи към Роули и Очоа, докато разговаряше, но те вече бяха разчели езика на тялото й и се подготвиха да тръгват още преди да е затворила.