Ричард Касъл - Жега

Хийт искаше да говори за Матю Стар. Каза на Лорън, че вече разбира как жертвата е получила охлузванията по торса. Преразказа и най-важното от срещите с Майрик и Поченко и завърши, че без съмнение букмейкърът е накарал бияча си да насърчи Стар да си пренареди приоритетите, що се отнася до комарджийските му дългове. Добави, че знае от опит как благодарение на адвокати и мълчание при разпитите няма да могат да скалъпят никакво дело. Искаше да знае дали Лорън си спомня други белези, които биха могли да са отделни от работата на руснака по тялото на Стар.

Лорън Пери бе цяло чудо. Помнеше всяка аутопсия, както Тайгър Уудс вероятно помнеше всеки свой удар от всеки турнир — и тези на съперниците си. Лорън се сети само за два релевантни показателя. Първо, чифт своеобразни по форма контузии, точно съвпадащи с полираните дръжки на френските прозорци на балкона — навярно когато е бил изблъскано голяма сила навън. Хийт си спомни обхода на Роуч и прашинките, посипали се на балкона, където дръжките са се ударили в стената. Второ, Стар имаше белези от сграбчване над лакътя. Лорън показа къде точно е видяла отпечатъци от палци под всяка мишница.

— Ако трябва да гадая, не е имало много съпротива. Който го е сторил, е вдигнал жертвата, блъснал го е през вратите и го е хвърлил на улицата. Разгледах внимателно краката и глезените, сигурна съм, че г-н Стар дори не е докоснал перилата, когато се е прекатурил.

— Никакви други охлузвания, порязвания, рани от самозащита, белези?

Лорън поклати глава.

— Всъщност, имаше една особеност.

— Казвай, момиче. Заедно с несъвпаденията, особеностите са най-добрите приятели на детектива.

— Описвах онези синини от ударите, онези с вероятния белег от пръстен. Имаше една, която съвпадаше напълно с останалите, но нямаше пръстен.

— Може да го е свалил.

— Насред побой?

Ники всмукна през сламката, а газираното я ощипа по езика, докато тя зяпаше през плексигласовата преграда до себе си към улицата седем етажа по-надолу. Не знаеше какво значи информацията на Лорън, но извади тефтера си и записа: „Един удар, без пръстен“.

Поръчаха аранчини и чиния маслини и докато те пристигнат, вече бяха преминали на други теми: Лорън щеше да преподава в Кълъмбия през есента; избрали дакела й Лола за реклама на кучешка храна, когато миналия уикенд я завела на изложба за домашни любимци; Ники имала отпуска в края на август и мислела за Исландия, искала ли Лорън да дойде.

— Звучи студено — каза тя. Но й каза, че ще си помисли.

Мобилният на Ники завибрира и тя погледна кой се обажда.

— Какво става, детектив? — попита Лорън. — На адрес ли ще ходиш? Ще се спуснеш с въже по стената на някоя сграда и ще влетиш да се саморазправиш с гадовете?

Ники каза само „Руук“ и показа дисплея на Лорън.

— Обади се. Няма проблем.

— Руук е — повтори Ники, сякаш нямаше какво повече да обяснява. Ники остави да се включи гласовата поща.

— Прати ми го на мен — рече Лорън, докато разбъркваше блъди мерито си. — И по-лоши от него би могла да нацелиш. Този мъж става за оправяне.

— Естествено, само това ми трябва. Не стига, че се мъкне подире ми, ами и това. — Когато пусна гласовата си поща, изхъмка. — Казва, че се е натъкнал на нещо голямо за случая и иска да го видя… — Вдигна длан, за да спре въпросите на Лорън, докато изслуша останалото, и после затвори.

— Какво става?

— Не каза. Не можел да говори сега, но да съм отидела веднага у тях. Остави си адреса.

— Трябва да отидеш — каза Лорън.

— Почти ме е страх. Познавайки го, предполагам, че е направил граждански арести на всички познати на Матю Стар.

Когато промишленият асансьор я качи до халето, където живееше Руук, той я чакаше от другата страна на вратите решетки.

— Хийт. Дойде.

— Каза, че имаш да ми покажеш нещо.

— Имам — рече той, закрачи към халето см и се скри зад един ъгъл. — Насам.

Последва го в кухнята. В другия и край, в Голямата стая, както я наричаха дизайнерските предавания — в нея се сливаха хола и трапезарията, — имаше маса за покер, истинска, покрита със зелено сукно, а край нея… покер-играчи. Тя се спря.

— Руук, нищо нямаш за показване, нали?

— Брей, да не би си полицейски детектив? — Той сви рамене и се усмихна лукаво. — Ако просто те бях поканил да играем покер, щеше ли да дойдеш?

Ники се изкуши просто да се обърне и да си тръгне, но тогава играчите се изправиха да я посрещнати и нямаше избор.

Докато Руук я водеше през стаята, каза: