Ричард Касъл - Жега

— Това не е наш проблем, момчета — каза Хийт. — Според това, двамата ни Елвиси са напуснали сградата в 10:53 предобед, около два часа и половина преди жертвата да излети от балкона си. — Ядно захвърли химикалката си на масата. — Записът оневинява двамата ни главни заподозрени.

— А и са се обзавели с адвокати — добави Очоа, докато гледаше смартфона си. — В този момент ги вадят от ареста.

От другата страна на охранителната врата, Хийт стоеше с Роуч и наблюдаваше, докато Майрик и Поченко си събираха собствеността. Разбира се, Майрик беше този с адвоката и когато последният улови погледа на детектив Хийт, не му хареса видяното. Човекът с куфарчето се засуети още повече около документите.

— Май ще трябва да отменя онази заповед за обиск на апартаментите им, за онези сини дънки — каза Роули.

— Не, не го прави — отвърна Ники. — Виждам часа, но какво, ако проверим? Детайлите, господа. Никога няма да съжалите, че сте били изрядни. — И когато Поченко я забеляза, тя добави: — Всъщност, добавете още един предмет към заповедта за обиск на г-н Железен човек. Голям пръстен.

Когато Очоа замина, за да предаде заповедите за обработка, тя даде задача на Роули.

— Знам, че е черна работа, но искам да прегледаш записа от лобито отново, от момента, когато тия смешници си тръгват, до половин час след смъртта на Стар. В реално време, за да не ги прескочим на високите обороти.

Роули замина да гледа записа. Междувременно Майрик, адвокатът му и Поченко се упътиха към изхода. Руснакът остана назад и се отдели от другите двама. Прекоси помещението. За него се залепи униформен полицай, тъй че спря на безопасно разстояние, на метър от Ники. Без да бърза я огледа от глава до пети и тихо прошепна:

— Спокойно. Ще ти хареса. — После сви рамене и добави: — Или пък не.

После й обърна гръб и си тръгна. Ники изчака изходът да се затвори зад Поченко, преди да се върне на работа.

Ники пристъпи в бара на покрива на „Сохо хаус“ и се зачуди какво си е мислила приятелката й, когато е запазила външна маса за коктейли по време на топлинна вълна. В седмична вечер през лятото още бе твърде светло, за да е хладно, и твърде рано, за да е интересно, особено в тази част на 9-о авеню. В твърде тежкарския район, в който се намираше заведението, седем и половина си бе направо изгрев-слънце.

Лорън Пери, която очевидно не я бе грижа за нищо от това, я забеляза от масата с изглед към улицата, точно в края на навеса и в началото на басейна.

— Твърде горещо място ли съм избрала? — попита тя, когато Ники пристигна.

— Не, добре си е. — Когато се прегърнаха, тя добави:

— Кой не би постоял да стопи няколко кила на въздух?

— Извинявай. Аз прекарвам деня си в моргата. Възползвам се от топлината, винаги когато мога.

Поръчаха коктейли. Ники си избра Кампари и сода, обзета от желание за нещо сухо, газирано и най-вече студено. Лорън пи обичайното — Блъди Мери. Когато питието пристигна, Ники отбеляза колко е иронично тъкмо то да е любимото на съдебен патолог.

— Лорън, защо не поразнообразиш? Това не е неделен закускообед. Вземи си някое сакетини или „Секс на плажа“.

— Хей, като си заприказвала за иронични питиета, ето ти едно. В моята работа, сексът на плажа обикновено води до труп на кея.

— За живота — каза Ники и двете се засмяха.

Срещите с Лорън веднъж седмично след работа не бяха просто за отмора и коктейли. Двете жени се бяха сближили още след първата аутопсия на Лорън, когато преди три години тя започна работа в моргата — ала седмичният им ритуал всъщност се подхранваше от професионалната им връзка. Въпреки културните различия — Лорън идваше от общинските съборетини в Сейнт Луис, а Ники бе отраснала сред манхатънската средна класа, — те имаха и друга връзка, като жени-професионалисти в една традиционно мъжка сфера. Ники, разбира се, отиваше да обърне по едно в полицейския бар на гърба на участъка, но никога не й бе особено присъщо да е „едно от момчетата“, както не си падаше и по гоблени и по книжни клубове. Двете с Лорън държаха на другарството си и на усещането за сигурност, което си бяха изградили една на друга — да имат време и място да споделят работните си проблеми, основно бюрократичните глупости, като и да се отпуснат без някакви недодяланици да ги зяпат в някой бар или двете да плетат пуловери и да си мрънкат една на друга. Ники попита:

— Нещо против малко професионални приказки?

— Сестро, освен че цял ден мръзнах, онези, с които вися на работа, не говорят много, тъй че темата няма значение.