Крис Картър - Един по един

— Защо мислите, че се въртим в кръг? — попита Хънтър.

Полсън отметна глава и се засмя искрено.

— Детектив, моля ви… Това не е сеанс за психоанализа. Вашите „двусмислени“ въпроси няма да ви доведат доникъде, а времето — погледна часовника си — неумолимо лети… поне за вас.

Полсън говореше и се държеше като човек, който няма абсолютно никакви грижи в живота. Той бръкна в джобовете на панталоните си, заобиколи бюрото си и застана отпред. Преди Хънтър или Гарсия да успеят да формулират следващия си въпрос, заговори отново:

— Но добре, нека ви доставя удоволствие, само този път. Причината да сте тук е разследването ви на… как да се изразя… „Шоуто на убийства“ по интернет? И защото Кристина Стивънсън е една от жертвите. — Той погледна Хънтър, после Гарсия и накрая пак Хънтър и кимна уверено. — Да, и аз гледах предаването. Беше превъзходно, нали? — усмихна се Полсън.

Детективите не отговориха.

Полсън продължи:

— И се въртите в кръг, защото сте дошли тук, в моя кабинет. А единствената причина да сте тук е, че не разполагате с абсолютно нищо. Аз съм единствената „интересна личност“ в списъка ви. Нали така наричате вие ченгетата някой като мен? — Той се усмихна иронично. — А единствената причина да съм „интересна личност“ е, защото една статия, написана от госпожица Стивънсън преди месеци, е задействала пренебрежими пиукания на радара ви. Ако имахте някой друг, по-подозрителен човек в списъка си, някаква друга „интересна личност“, щяхте да разговаряте с него, а не с мен. Това е паническо посещение. И вие го знаете, и аз го знам.

— Какво ви кара да мислите, че вече не сме разговаряли с други? — попита Гарсия.

Полсън отново се изсмя.

— Отчаяното изражение на лицата ви издава. — Той пак погледна часовника си. — Уклончивите думи на пресконференцията ви снощи. — Равнодушно повдигна рамене. — Изглеждате и говорите като победени… и нямате избор. Всеки може да го види. И сте дошли да прецените мен. — Той оправи вратовръзката си. — Е, нека да ви помогна. Дали се радвам, че Кристина Стивънсън е мъртва? Много. Чувствам ли се зле, че е била измъчвана, преди да бъде убита? Ни най-малко. Имам ли знанията, коефициента на интелигентност, средството и смелостта да направя нещо такова и после да изчезна в киберпространството, преди да усетите, че съм ви ударил? Може да заложите последния си долар, че имам. Познавам ли вчерашната жертва? Може би да, може би не. Какво значение има? Възможно ли е аз да съм извършителят на убийствата? Възможно е. Заплашвал ли съм Кристина Стивънсън, след като излезе статията й? Вероятно. Искал ли съм да превърна в ад живота й, така както тя направи с моя? Абсолютно. Успял ли съм? На кого му пука? Тя е мъртва. Много благодаря. — Той им намигна. — Това ли е всичко?

— Не съвсем — отговори Гарсия. Егоцентричността на този човек го беше накарала да стисне зъби и му трябваше минута, за да овладее гнева си. — Бихте ли ни казали къде бяхте вчера между пет и шест часа следобед?

— Аха! — Полсън вдигна пръст. — Най-важният въпрос за местонахождението ми по време на убийството. И тук става интересно, детектив. — Той отново пъхна ръце в джобовете си. — Не се чувствах много добре, затова си тръгнах рано от офиса. Точно по онова време бях у дома, сам, пред компютъра, включих се в pickadeath.com, и гледах шоуто като много други хора. — Той пак се ухили. — И преди да попитате, не, нямам алиби. Ще ме арестувате ли?

— Кога излязохте от офиса? — попита Карлос.

— Достатъчно рано. — Полсън отново погледна часовника си. — Нека ви задам един въпрос, детектив Хънтър, ако позволите. Ако аз съм извършил убийствата по интернет, а както споменах, това е възможно, какво ви кара да мислите, че ще ме хванете?

Преди Робърт да отговори, телефонът на бюрото на Полсън иззвъня.

— Вероятно е личната ми асистентка, която ми напомня за срещата ми. Извинете ме за секунда. — Той отговори на обаждането и се заслуша за няколко минути. — Благодаря, Джоан. Идвам веднага. Почти приключих тук.

Остави телефона и се приближи до вратата.

Хънтър и Гарсия станаха.

Полсън посегна към дръжката на вратата, спря и се обърна към двамата детективи:

— Трябва да призная, че шоуто с убийствата по интернет е много забавно, не мислите ли? — Отвори вратата. — Питам се дали скоро ще има още едно.

— Какво се случи току-що? — попита Гарсия веднага щом двамата с Хънтър излязоха от „Системи Полсън“. Гневът му очевидно беше неудържим.