Крис Картър - Един по един

— Както ти казах — продължи Мишел, — IP адресът на компютъра е също като телефонен номер. Съдържа код, който идентифицира държавата, щата и дори града, където се намира компютърът.

— И точно това е направил убиецът. Блокирал е всички IP адреси извън Калифорния.

Мишел кимна.

— Предаването е било само за Калифорния. Никой друг не е имал достъп да го гледа.

Робърт бавно изпусна затаения си дъх. Сега в главата му зазвуча нов въпрос — защо би направил убиецът такова нещо? От първия ден се опасяваше, че убиецът иска само да покаже зловещо и жестоко „шоу на убийство“. Нещо, което да подражава на стотиците риалити телевизионни и кабелни предавания, които се бореха за зрителско пространство в домовете на хората. Той си мислеше, че убиецът може би иска да докаже колко объркан е светът. Как обсебеното от знаменитости и „риалити надпревари“ общество ще участва и ще гласува абсолютно за всичко, дори за убийство, ако е натруфено и представено по подходящ начин. А единственото, за което се състезават всичките тези игри, е публиката. Колкото повече, толкова по-добре и толкова по-успешно е шоуто. Затова защо го беше ограничил само с Калифорния, когато чрез интернет можеше да го излъчи в целия свят?

Мишел сякаш прочете мислите му.

— Не, и аз не се сещам за нито една причина защо го е направил.

Двамата замълчаха.

— Не ми остана време да анализирам записа от днес следобед — обади се Мишел, млъкна и погледна чашата си, а после Хънтър. — Не. Лъжа. Нямах нерви да го анализирам отново. И се страхувам, че трябва да го направя. Боя се, че не можем да го хванем, и рано или късно той отново ще предава онлайн.

За пръв път Робърт видя страх в очите й. Този вид страх придобиваше очертания през деня и после ставаше много по-образен в кошмарите. Тази нощ Мишел щеше да направи всичко възможно да не заспи.

Двамата останаха в „Рейнбоу“, докато заведението затвори, но скоро след разкритието на Мишел, че убиецът е блокирал всички IP адреси извън Калифорния, стана ясно, че се нуждаят от почивка от разследването, макар и само за няколко часа. Робърт направи всичко възможно да разведри настроението и да не говори за случая.

Алкохолът започна да ги отпуска и те разговаряха за музика, филми, любими занимания, питиета, ястия и дори за спорт. Хънтър научи, че Мишел танцува бални танци и веднъж е повалила инструктор от ФБР с ритник в слабините, след като се опитал да я опипа на урок по ръкопашен бой. На свой ред тя научи, че Робърт не е ходил в чужбина, не понася карфиол и че когато е бил малък, сам се е научил да свири на йоника и е станал член на група, за да смае едно момиче. Усилията му обаче се оказали безуспешни, защото момичето си падало по китариста.

След като „Рейнбоу“ затвори, Хънтър качи Мишел на такси и нае друго за себе си.

Робърт сигурно беше задрямал, защото когато се събуди, навън се разсъмваше. Мускулите на врата му бяха схванати и всяка става в тялото му го болеше от раздразнение, че е заспал на неудобен стол.

Той се изкъпа набързо и закуси още по-набързо, а после се обади на Гарсия и му каза, че е приключил с играта на чакане и е решил да посети Томас Полсън тази сутрин. Вярно, нямаше основания за разпит на софтуерния милионер, освен факта, че Кристина Стивънсън, втората жертва, е написала унищожителна статия как Полсън е тормозил сексуално много от служителките си през дълъг период от време. Статия, която бе струвала милиони на Полсън, беше разбила двайсет и седем годишния му брак и бе нанесла жестоки поражения на взаимоотношенията му с единствената му дъщеря. Макар да знаеше, че няма с какво да свържат Полсън с първата или с третата жертва, професионалният опит го беше научил, че разговорът очи в очи може да разкрие много повече за няколко минути, отколкото дни на проучване зад бюрото.

„Системи Полсън“ се намираше близо до магистрала „Вентура“ в много заможния квартал „Сан Фернандо Вали“ в Удланд Хилс в Северозападен Лос Анджелис. Хънтър се обади на фирмата само за да провери дали Томас Полсън ще бъде там сутринта. Секретарката му каза, че Полсън ще бъде там. Робърт не си уговори час.

Пътуването от Главното управление на полицията им отне малко повече от час. Движението беше натоварено като през всяка друга делнична сутрин и Хънтър използва времето, за да каже на Гарсия новината, която му беше съобщила Мишел снощи. Карлос също не откри логика. И той мислеше, че убиецът иска възможно най-голямо онлайн отразяване, и не разбираше защо е ограничил зрителите си само с Калифорния.