Крис Картър - Един по един

Хънтър кимна и повдигна рамене.

— Наблюдаваш, без вече дори да съзнаваш, че го правиш, нали? Добрият детектив вината е на работа, винаги бдителен и подготвен.

Робърт не каза нищо.

Мишел огледа бара, а после се приведе и сложи лакти на масата.

— Добре. Малък тест. До бара зад лявото ти рамо има четирима души. Какъв е цветът на косите им?

Хънтър отпи от уискито, облегна се назад и се втренчи в Мишел.

— Хайде, достави ми удоволствие, Робърт. Какъв е цветът на косите им?

— Двете жени са блондинки — най-после отговори той, без да поглежда, — въпреки че нито едната не е естествено руса. Косата на едната е дълга до раменете, а на другата — малко по-дълга и завързана на опашка. Косата на единия мъж е светлокестенява и къдрава, а другият има боядисана черна вълниста коса и големи бакенбарди.

— На колко години са?

— И четиримата са на трийсет и няколко.

— Какво пият?

— Жените пият бяло вино, а мъжете — бира. Онзи с къдравата коса пие мексиканска бира с резен лимон в гърлото на бутилката, а другият пие „Будвайзер“.

— Можеш ли да ми кажеш нещо друго?

— Това вероятно е първата им среща по двойки, защото и четиримата изглеждат малко напрегнати. Езикът на тялото показва, че онзи с вълнистата коса и блондинката с опашката ще се свалят, вероятно още тази вечер, но за другите двама не съм толкова сигурен. Тя, изглежда, не си пада много по него. Може би е дошла да помогне на приятелката си.

Мишел го гледаше с лека усмивка на устните, но не каза нищо една-две минути. Очевидно преценяваше нещо наум.

— Ти наистина си много интересен и интригуващ човек, Робърт.

Той не беше сигурен дали това е комплимент.

Мишел отново отпи глътка бърбън и въздъхна дълбоко и продължително.

— Днес попаднахме на нова информация. — Тонът й стана сериозен. Времето за игри определено беше свършило.

— За предаването следобед ли?

Робърт вече знаеше, че видеото се е разпространило като вирус. Откъси, кадри и дори всичките деветнайсет минути и трийсет и четири секунди от него бяха качени в толкова много сайтове в интернет, че вече никой не можеше да ги преброи. Ако някой все още не го беше гледал, скоро щеше да го види.

— Мислим, че това може да е станало и с предишните две, но няма как да бъдем сигурни.

Сега беше ред на Хънтър да се приведе и да сложи лакти на масата.

— Казах ти го вече — продължи Мишел, — но обикновено не попадаме на закононарушители, които умеят да се предпазват толкова професионално от контраатаките на отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР. И макар да съм убедена, че ще пробием защитната му система, съзнавам, че нямаме време, защото всеки път, когато той предава, някой е изтезаван и убит. — Тя млъкна и изпи бърбъна си на една голяма глътка. Ръцете й леко трепереха. За Робърт не беше трудно да отгатне, че докато говори, Мишел си представя разчленяването на третата жертва на убиеца.

— По време на днешното предаване — продължи тя — ние отново хвърлихме всички сили, но постигнахме абсолютно същия резултат като преди — нищо. Всеки път, когато преодолявахме един от защитните му пластове, зад него ни чакаше друг, по-солиден.

Хънтър видя разочарованието в очите й.

— Този път обаче не бяхме единствените, които се опитаха да предприемат контраатака — добави Мишел.

— Какво искаш да кажеш?

— Свързах се с шефа на отдел „Киберпрестъпност“ на ФБР във Вашингтон. Занимават се предимно с кибертероризъм и това е страхотно, защото знаех, че те ще подходят по различен начин към предаването на убиеца. — Мишел леко наклони глава в престорено свенлив жест. — Освен това се свързах с един много добър мой приятел, който живее в Мичиган. Познавам го от времето, преди да постъпя във ФБР. Той не работи за никоя правораздавателна агенция, но след Хари е най-добрият програмист и хакер, когото познавам. Помислих си, че той може би ще помогне, особено като знам, че няма да погледне на предаването от полицейска гледна точка.

Тя отново млъкна, вероятно очакваше неодобрителен поглед или думи от Робърт, защото първо не се е посъветвала с него, но той не реагира.

— Добре. Провървя ли им повече, отколкото на теб? — попита Хънтър.

— Това е проблемът, Робърт. Никой от тях дори не можа да види сайта.

— Какво? Защо?

— Били са блокирани.

Хънтър се намръщи.

— Убиецът е използвал същата програма за изключване на IP адресите, с която ни блокира от предаването със съпругата на Карлос вчера.

Робърт мълчаливо се опитваше да осмисли новата информация.