Крис Картър: Един по един

Барбара се замисли за секунда.

— Нямаме дипломатически отношения — отбеляза тя.

— Съединените щати не само че нямат правомощия, но не биха успели и дипломатическите подходи, като например да се обадиш на фирмата със сървъра и да поискаш помощ.

— Точно така. Той може да е откраднал IP адреса — добави Денис. — Това е все едно да откраднеш регистрационните табели на кола и да ги сложиш на твоята, за да не те хванат за нещо.

— Може ли да се направи? — попита капитан Блейк.

— Разбира се, ако е достатъчно добър.

— Тогава не разполагаме с нищо, така ли?

Бакстър поклати глава.

— Въпреки че трябва да призная, че в отдел „Компютърни престъпления“ сме ограничени в действията си. — Той намести очилата с телени рамки на топчестия си нос.

— Разследванията ни обикновено са свързани с престъпления, извършени с помощта на съхранявана в компютри информация или саботиране на такава информация. С други думи, хакерство на бази — данни и информация от частни индивидуални компютри до училища, банки и корпорации. Всъщност не се занимаваме със случаи като този.

— Фантастично — не особено смаяна каза Барбара.

— Отдел „Киберпрестъпност“, от друга страна, е много по-могъщ отдел — продължи Бакстър. — Те се занимават с всякакъв вид киберпрестъпления. Имат дори властта и техническите възможности да прекъснат предавания по интернет, излъчвани от територията на САЩ.

Капитан Блейк направи гримаса.

— Предлагаш да включим ФБР?

Не беше тайна, че ФБР и полицията в американските щати не са в най-добри отношения, каквото и да говореха политиците и шефовете на отдели.

— Не точно — отвърна Денис. — Само цитирах факт. В момента ФБР не може да направи нищо. Излъчването свърши. Сайтът е затворен. Нека да ви покажа. — Той посочи компютъра на бюрото й. — Може ли?

— Разбира се. — Барбара отмести назад стола си.

Бакстър се наведе над клавиатурата, написа IP адреса в интернет търсачката и натисна клавиша ENTER. След няколко секунди уебстраницата се зареди и се изписа съобщение:

„ГРЕШКА 404 — СТРАНИЦАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАМЕРЕНА.“

— Сайтът вече не съществува — продължи Денис. — Инсталирах малка програма, която проверява адреса на всеки десет секунди. Ако се появи нещо, ще разберем. — Веждите му се извиха. — Но ако се появи, може би ще трябва да си помислите дали да не се свържете с лосанджелиския отдел „Киберпрестъпност“ на ФБР.

Капитан Блейк се намръщи и погледна Хънтър, който мълчеше.

— Шефът на отдела е моя добра приятелка, Мишел Кели. Тя не е типичен агент на ФБР. Повярвайте ми, когато става дума за знания в областта на киберпространството, няма по-добра от нея. ФБР е много по-добре оборудвано от полицията за проследяване и издирване на киберпрестъпници. Ние от отдел „Компютърни престъпления“ постоянно сме във връзка с тях. Те не са претенциозни полеви агенти с черни костюми, тъмни очила и слушалки в ушите, а компютърни факири. — Бакстър се усмихна. — Като мен.

— Предлагам да преминем този мост, когато стигнем дотам — каза Хънтър и погледна Денис. — Както ти посочи, сега те не могат да направят нищо, пък и ние не разполагаме с улики, че случаят е федерален, затова в момента не виждам смисъл да включваме ФБР. На този ранен етап това само би усложнило нещата.

— Съгласна съм. Ако на по-късен етап се наложи да се свържем с тях, ще го направим, но засега без ФБР. — Барбара отново се обърна към Бакстър: — Възможно ли е предаването да е било наблюдавано от някой друг, например общата публика?

— Теоретично, да — потвърди Денис. — Предаването не беше подсигурено, тоест не изискваше парола за достъп до страницата. Ако някой друг, освен нас е попаднал случайно на излъчването, тогава, да, може да го е гледал. Но бих добавил, че това е малко вероятно.

Капитан Блейк кимна и се обърна към Хънтър:

— Добре, приемаме, че всичко е автентично. Първият ми въпрос е защо ти? Обаждането е било директно до теб. Мъжът те е потърсил по име.

— И аз се питам същото и засега отговорът е, че не знам — отвърна Робърт. — Има два начина, по които външен човек може да се свърже с детектив от полицията. Или набираш номера на отдел „Обири и убийства“ и добавяш вътрешния номер на съответния кабинет, или се обаждаш на телефонната централа на отдел „Обири и убийства“ и искаш да те свържат с определен детектив.

— И?

— Обаждането не е минало през централата. Проверих. Той е набрал директно номера ми.

— Въпросът ми пак остава без отговор — настоя Барбара. — Защо ти? И откъде знае номера ти?