Крис Картър - Един по един

— Ами, можем да го направим от тук — каза Бакстър. — Ако гледаш нещо на живо в интернет, дай ми уебадреса. Ще се включа в същия уебсайт и ще го запиша. Как ти се струва?

— Добре. Да опитаме. — Хънтър му продиктува поредицата от цифри, която му беше казал мъжът по телефона преди няколко минути.

— Това IP адрес ли е? — попита Денис.

— Да. Може ли да се проследят?

— Може. Всъщност това е главното им предназначение. IP адресите са почти като регистрационен номер за всеки компютър, свързан с интернет. Щом го имам, мога да ти кажа точното местонахождение на компютъра — източник.

Робърт се намръщи. Възможно ли беше непознатият мъж да е допуснал такава глупава грешка?

— Искаш ли да започна проследяване? — попита Бакстър.

— Да.

— Добре. Ще ти се обадя веднага щом науча нещо — каза Денис и затвори.

Водата вече стигаше до кръста на младия мъж. Хънтър изчисли, че с тази скорост човекът ще бъде напълно потопен след една-две минути.

— От оперативния отдел казаха, че няма как да проследят обаждането, така ли? — обърна се той към Гарсия.

— Да. Той местел сигнала из целия град.

Водата стигна до корема на човека. Той все още се гърчеше, мъчейки се да се освободи, но постепенно губеше сили и трепереше все повече. Робърт предположи, че това се дължи на комбинация от неконтролируем страх и температурата на водата.

Хънтър и Гарсия не бяха в състояние да говорят и затова мълчаха и гледаха как смъртта се промъква сантиметър по сантиметър към мъжа, завързан за стола.

Телефонът на бюрото на Робърт иззвъня.

— Детектив, реално ли е това? — попита Денис Бакстър.

— В момента нямам причина да мисля, че не е. Записваш ли го?

— Да.

— Успя ли да проследиш IP адреса?

— Още не. Може да отнеме няколко минути.

— Обади ми се, ако разбереш нещо.

— Разбира се.

Водата стигна до гърдите на мъжа и камерата бавно показа в едър план лицето му. Той ридаеше. Надеждата беше изчезнала от очите му. Предаваше се.

— Не искам да гледам — заяви Карлос, стана и започна да крачи из стаята.

Водата стигна до раменете на жертвата. След минута щеше да се издигне над носа му и смъртта щеше да настъпи със следващото поемане на дъх. Мъжът затвори очи и зачака. Вече не се опитваше да се освободи.

Водата стигна до брадичката му и после изведнъж спря. От тръбите не излизаше нито капка.

— Какво става, по дяволите? — Детективите се спогледаха и после отново насочиха очи към екрана. На лицата им се изписа изненада.

— Било е проклета измама — рече Карлос и се приближи до партньора си, като се усмихна нервно. — Някоя откачалка си играеше с нас.

Робърт обаче не беше толкова сигурен.

В същия миг телефонът на бюрото му иззвъня.

Звънът на телефона разкъса тишината като гръм, раздиращ нощно небе.

— Много си умен, детектив Хънтър — каза мъжът от другия край на линията.

Робърт бързо направи знак на Гарсия и разговорът отново започна да се записва.

— Едва не ме заблуди — продължи непознатият. — Помислих за много трогателна загрижеността ти за жертвата. Щом разбра, че няма как да го спасиш, ти избра решението, което ти се стори по-малко садистично и болезнено и по-бързо от двата варианта, които ти предложих. Но това беше само половината от историята, нали?

Карлос изглеждаше озадачен.

Хънтър не отговори.

— Досетих се каква е скритата причина за избора ти, детектив.

Мълчание.

— Ти разбра, че ще избера огън, и побърза да ме прекъснеш и да избереш вода. — Той се засмя самоуверено. — Водата ти дава надежда, нали?

— Надежда? — беззвучно произнесе Гарсия и се намръщи.

— Надеждата, че ако намериш трупа, супермодерната ти, високотехнологична лаборатория по криминалистика — подигравателно произнесе мъжът — ще открие нещо, може би върху кожата или косата, или следи от нещо под ноктите или в устата. Кой знае какви микроскопични улики може да съм оставил, нали така, детектив Хънтър? Огънят обаче би унищожил всичко. Ще изпепели цялото тяло и всичко друго в него. Няма да останат абсолютно никакви улики.

Карлос не беше помислил за това.

— Но ако човекът се удави, тялото остава непокътнато. Смъртта настъпва от задушаване… Кожа, коса, нокти… Нищо не се унищожава. Всичко се запазва и може да бъде анализирано. — Непознатият млъкна, за да си поеме дъх. — Може да бъдат открити един милион неща. Дори водата в белите му дробове може да подскаже нещо. Затова избра вода, нали, детектив? Щом не можеш да го спасиш, избираш по-малкото зло. — Мъжът се засмя. — Винаги разсъждаваш като детектив. Никога не си забавен.