Крис Картър - Един по един

Гарсия мълчеше.

— Едно от последните неща, които той каза, преди да затвори — продължи Робърт, — беше, че си е свършил работата… приключил е, няма какво повече да прави. Той получи каквото искаше. Ана вече не го интересува.

Карлос все още мълчеше.

— Освен това той говореше, че хората невинаги имат избор.

Гарсия кимна.

— Спомням си. Каза, че понякога други хора правят избора вместо нас и че ние не можем да сторим нищо. Даде за пример Ана.

— Не, не нищо — възрази Робърт. — Той каза, че можем да реагираме. Ти го направи. И мисля, че той прави точно това.

Мислите на Карлос препускаха трескаво и се опитваха да се подредят.

— Мислиш, че се е случило нещо с някой близък за него човек? И затова изтезава и убива? Реагира?

— Не съм сигурен. В момента можем само да размишляваме и да правим догадки. Но когато ни се обажда, той винаги е спокоен, не се вълнува, не се ядосва, не изпитва угризения, нищо. Тонът му не издава никакви чувства. Но не и днес.

Гарсия беше твърде ядосан и уплашен за живота на Ана, за да забележи това.

— Днес за пръв път в тона му се прокрадна гняв, когато говореше, че хората невинаги имат избор. Каза, че гневът и емоционалната болка са хубави неща. Това доказвало, че като човешки същества ние сме още сме живи. Че все още ни пука за нещо. Той използва Ана и любовта ти към нея, за да го докаже.

Колегата му мълчеше.

— Не е говорил за мен и моя гняв — най-после изрече. Нито за реакцията ми какво бих направил, ако нарани Ана. Говорел е за себе си и за своя гняв. За своята реакция.

Хънтър кимна и за трети път погледна часовника си.

— Виж, Карлос, съзнавам, че те карам да ми довериш живота на съпругата си, и това е страшно много, но ако все още нямаш доверие на мен, довери се на себе си. Забрави за всичко, което мисля, че съм разбрал по време на разговора ти с убиеца. Отдръпни се крачка назад и направи онова, което умееш да правиш — анализирай целия сценарий. Анализирай фактите. В момента Ана върви по оживена улица и не е сама, и това означава, че докато е там, убиецът не може да се приближи до нея, без да привлече вниманието и на приятелката й. Не може да отдалечи Ана, без да обезвреди приятелката й или да похити и нея. Незабелязаното отвличане на възрастен човек от оживена улица е много трудна задача. А отвличането на двама души, без да създаде суматоха, е почти невъзможно. Дори да е искал да похити и двете, в което не съм убеден, той пак би трябвало да изчака подходящ момент, а този момент няма да дойде, докато двете са на открито, сред тълпата или на някое многолюдно място като кафене. Убиецът е дързък, но не и безразсъден и глупав. Имаш две възможности, Карлос. Или ще се обадиш на Ана и ще отидем при нея, или няма да го направиш и ще стоим тук, ще си представяме най-лошото и ще се чудим колко време трябва да чакаме, докато накрая й се обадиш, за да разбереш дали убиецът е удържал на думата си или не. Изборът е твой.

— Е — усмихна се дяволито Патриша, — кога ще ме запознаеш с онзи детектив, партньора на Карлос?

Ана се спря и погледна приятелката си над рамките на слънчевите очила.

— Какво? — попита Патриша. Още се усмихваше, само че сега малко по-изразително. — Всички знаят, че той е много секси. И знам, че не е обвързан, защото ти ми каза.

Тя беше виждала Хънтър само веднъж преди два месеца на купона по случай рождения ден на Ана. Той не стоя дълго. Но след като си тръгна, Патриша беше едната от трите приятелки, които попитаха Ана кой е бил мълчаливият хубавец.

Моторист с черно-червен „Харли Дейвидсън“ зави зад ъгъла и реши да спре на няколко метра пред тях. За момент двете не чуваха нищо от шума на мотоциклета.

Когато човекът най-после изключи двигателя, Ана отново се обърна към Патриша:

— Мислех, че се срещаш с някого.

Двете отново тръгнаха.

— Вече не. Затова те питам — усмихна се Патриша.

Ана я погледна укорително.

— Той беше само несериозен флирт. Всичко продължи няколко седмици. Не се тревожи за него. — Приятелката й махна пренебрежително с ръка.

Двете слязоха на платното, за да не заобикалят масите пред пълна с хора италианска пицария. Ана долови миризмата на пица „Пеперони“ и стомахът й изкъркори. Тя ускори крачка, за да не се подаде на изкушението.

Патриша я последва.

— Партньорът на Карлос се казва Робин, нали? — Тя отново привлече вниманието на Ана.

— Още ли говорим за това?

— Да. Той не се среща с никоя, нали?

— Не, не мисля.

Другата жена пак се усмихна многозначително.