Крис Картър - Един по един

— Да… разбира се. — Сервитьорката отново се отправи към бара.

— Сега вече може ли да ви задам няколко въпроса, госпожице Хейс? — попита Хънтър.

Алкохолът я поуспокои. Памела отново насочи вниманието си към детектива и кимна.

— Да, и престани да ме наричаш госпожице Хейс. Имам чувството, че съм се върнала в католическото училище, а аз го мразех. Казвай ми Памела или Пам. Всички го правят.

Робърт започна с елементарни въпроси, за да установи какви са били взаимоотношенията между Памела и Кристина. Скоро стана ясно, че Памела е била не само шеф на Кристина, но и че през годините двете са станали много добри приятелки. Тя каза на Хънтър, че доколкото й е било известно, Кристина не се е срещала с никого. Последната й връзка, ако можело да се нарече такава, приключила преди четири месеца. Продължила едва няколко седмици. Била обречена от самото начало. Мъжът бил много по-млад от Кристина, непоправим женкар, барабанист в многообещаваща рок група, наречена „Крещящи играчки“.

Хънтър повдигна вежди. Не много отдавна беше гледал „Крещящи играчки“ в „Хаус ъв Блус“.

Сервитьорката се върна с второто мартини и този път Памела започна да го пие на малки глътки.

Робърт я попита за трите букви — ВШУ — и за поредицата от цифри — 678. Тя мисли дълго, но накрая каза, че не й говорят нищо и че не вижда какво общо биха могли да имат с Кристина Стивънсън.

Той се поколеба дали да я попита дали е чувала името Кевин Лий Паркър, но се отказа. По всяка вероятност не го беше чувала, пък и не можеше да избегне факта, че тя е репортер. Той беше сигурен, че по-късно Памела ще провери името и ще открие, че и Кевин Лий Паркър е бил убит преди няколко дни. Въоръжена с тази информация, на първата страница на „Ел Ей Таймс“ за нула време щеше да се появи сензационно заглавие за нов сериен убиец, който обича да предава на живо как убива жертвите си. Драматичните заглавия за убийства на първите страници на вестниците предизвикваха шок и караха хората да говорят какво ли не, но новината за нов сериен убиец в Лос Анджелис би породила паника в целия град. Хънтър беше виждал това да се случва. А в момента можеха да минат без това.

— Споменавала ли е нещо за заплахи? — попита. — Писма, имейли, телефонни обаждания? Нещо, което да я е разтревожило? Хора, които не са я харесвали?

Жената се засмя нервно.

— Ние сме репортери в четвъртия по тираж вестник в Съединените щати, детектив. Поради естеството на професията ни никой не ни харесва, колкото и дружелюбно настроен да изглежда. Например ти и всичките ти приятели на отсрещната страна на улицата.

Хънтър не каза нищо. Но тя беше права. Той още не беше срещал ченге, което да харесва журналисти.

— В „скалата за боклуци“ на хората ние се нареждаме на първите места заедно с корумпираните политици и адвокатите. — Памела млъкна и отпи от мартинито си. Въпреки агресивните си думи тя много добре знаеше какво има предвид Робърт.

Той изчака мигът да отмине.

Памела се върна на въпроса:

— Факт е, че като репортери всички сме писали статии, които са ядосали някого. Всички сме получавали заплашителни писма, имейли и телефонни обаждания. Това се случва често, но всъщност са безобидни. Хората се вбесяват, когато разкрием истината, защото много пъти тя не им изнася.

Памела Хейс се разгорещяваше, когато говореше за професията си.

— Госпожица Стивънсън споменавала ли е за някое от тези писма, имейли или телефонни обаждания? Нещо, което е смятала за повече от перчене?

Памела понечи да поклати глава, но спря. Погледът й стана по-целеустремен и изгладеното й с ботокс чело щеше да се намръщи, ако можеше.

— Какво ти каза? — настоя Хънтър, опитвайки да се възползва от момента.

Тя се облегна назад. Вдигна ръка към брадичката си и протегна показалеца си така, че да докосне устните й, а после наведе глава.

Бихейвиористичната 5 5 Психология на поведението (жестовете) — Б.р. психология тълкуваше жеста „пръст на устните“ като издайнически знак — човекът се готви или иска да каже нещо, но не е сигурен дали трябва да го направи. В определени ситуации жестът издаваше, че човекът се готви да излъже.

Робърт внимателно наблюдаваше Памела. Репортерският й ум очевидно обмисляше нещо и се чудеше дали да сподели информацията, или да я запази за себе си. Може би в нея имаше история.

Проблемът на Памела беше, че не е криминален репортер. Информацията трябваше да бъде предадена в криминалната секция на вестника, а тя мразеше колегите си там. Винаги гледаха пренебрежително другите, особено развлекателната секция, която наричаха „клюкарска яма“.