Крис Картър - Един по един

Изстудяването забавяше разлагането така, както забавяше развалянето на нарязаното месо и не позволяваше на плодовете и зеленчуците да изгният твърде бързо.

Гарсия и Хънтър знаеха, че в повечето случаи, когато извършителят съхранява цялото тяло след убийството, е вложено много силно чувство. Трите най-често срещани емоции бяха омраза, любов и сластолюбие.

В случая с любовта извършителят обикновено избягваше да обезобразява жертвата и запазваше тялото в автентичното състояние колкото е възможно по-дълго. Не беше готов лесно да изхвърли трупа.

В случая с омразата извършителят наказваше жертвата физически отново и отново, за да потуши гнева си. Обезобразяването беше неизбежно.

А в случая със сластолюбието жертвата обикновено беше изнасилена няколко пъти преди убийството. След смъртта често се извършваше и некрофилия.

— Била ли е изнасилена? — попита Робърт. — Преди или след убийството?

— Не. — Доктор Хоув поклати глава. — Както казах, тъй като е носела бикини, областта в слабините не е била изложена на ужилванията на осите като останалите части на тялото. Не открих следи от насилствено проникване. Няма охлузвания на кожата около вагината, нито семенна течност в нея или по кожата. Няма и остатъци от овлажняване в стените на вагината, което би показало, че извършителят я е изнасилил, но е използвал предпазно средство. От лабораторията ще ни кажат, ако открият семенна течност по бельото й, но не мисля, че ще намерят. Целта на убиеца не е секс. И не смятам, че е бил влюбен в жената. Теоретично това оставя две вероятности.

— Омраза или мания за убиване — каза Хънтър.

Патоанатомът се съгласи.

— Може би не е могъл да изхвърли тялото веднага след убийството и не е искал да започне да се разлага и да мирише — предположи Гарсия.

— Убиецът вероятно е използвал средно голям фризер, за да съхрани трупа — добави съдебният лекар. — Съдейки по гънките на кожата и белезите от кръвонасядането, мога да ви кажа, че по всяка вероятност жертвата е била съхранявана в зародишно положение. — Тя изчака няколко секунди и след това покри трупа с бял чаршаф. — За жалост не мога да ви кажа повече. Смъртта й не е загадка. Всички видяхме какво й се случи. Токсикологичният анализ ще бъде готов след няколко дни.

Детективите кимнаха и забързаха към вратата като ученици, които са чули последния звънец преди лятна ваканция.

— Обади ни се, ако има нещо ново от някой анализ, докторе — каза Робърт.

— Винаги го правя.

Когато доктор Хоув вдигна глава, Хънтър и Гарсия вече бяха преполовили коридора.

Денис Бакстър беше успял да разбие лесната четиризнакова парола на смартфона, който му беше дал Хънтър снощи — мобилния телефон на Кристина Стивънсън.

Бакстър бързо установи, че батерията на телефона се е изтощила по някое време в неделя сутринта, два дни след онлайн предаването на убийството. Между четвъртък през нощта, когато беше отвлечена Кристина, и неделя сутринта гласовата поща на телефона беше записала двайсет и шест съобщения. Имаше и четирийсет и две непрочетени текстови съобщения. Бързата проверка на приложенията и паметта на смартфона разкри няколко фотоалбума, видеозаписи, четири гласови бележки и шестнайсет страници със записки. Кристина доста беше използвала електронната поща. Получените, изпратените и изтритите имейли наброяваха хиляди.

Когато Хънтър и Гарсия се върнаха в Главното управление на полицията, Денис им разказа набързо какво е открил и им даде смартфона. Определено се радваше, че в задълженията му не влиза работата да чете планината от имейли.

Двамата детективи прослушаха съобщенията на гласовата поща на мобилния телефон на Кристина Стивънсън, прочетоха записките й, текстовите съобщения и бележките и прегледаха фотоалбумите и видеозаписите, които тя беше запазила в паметта на телефона и SIM картата.

Повечето съобщения на гласовата поща бяха оставени в неделя сутринта. Бяха предимно от други репортери и от свързани с пресата хора. Всичките я поздравяваха за статията й. Някои дори сякаш й завиждаха. Но една жена, която се беше обадила три пъти от неделя насам и бе изпратила на Кристина две текстови съобщения, звучеше като приятелка. Името й беше Памела Хейс. Робърт откри, че тя е главен редактор в секция „Развлечения“ на „Ел Ей Таймс“.

Отне му повече от час да съпостави всеки, който беше оставил съобщение, с имената в адресната книга в смартфона на Кристина Всичките й бяха познати. Нямаше непознати.