Крис Картър - Един по един

— Втората хипотеза, и най-вероятната е, че системата за интравенозна терапия е за жертвата — продължи Хари. — Може би убиецът дава успокоителни на жертвите си по някаква причина.

Хънтър и Гарсия пак не казаха нищо, но не мислеха, че убиецът дава успокоителни на жертвите си.

Интравенозното инжектиране на успокоителни средства, известно като „Сън по здрач“, въздействаше върху мозъка като амнезия, причинявайки частична или пълна загуба на паметта. Човекът се унасяше в дрямка, напълно отпуснат, и пак чуваше какво става около него, но не възприемаше нищо. Интравенозното инжектиране обикновено не действаше като упойка, затова човекът чувстваше болка, но това зависеше напълно от използвания разтвор.

Кристина Стивънсън беше будна и ужасена, докато беше затворена в стъкления ковчег. Не беше отпусната. И изобщо не се унасяше в дрямка. Същото можеше да се каже и за Кевин Лий Паркър. Не, ако системата за интравенозна терапия беше там заради жертвата, Хънтър беше сигурен, че предназначението й не е било да успокои жертвата, и тази мисъл го изпълни със страх. Убиецът може би беше използвал някакъв опиат за обостряне на сетивата. Нещо, което не може да бъде лесно засечено при токсикологичен анализ на кръвта. Нещо, което възбужда нервната система и я прави свръхчувствителна. За убиеца насилието имаше цел. Той искаше жертвите му да бъдат колкото е възможно по-трезви. Искаше те да чувстват всяка болка, но искаше и страха им. Искаше те да знаят, че смъртта идва за тях. И че никой не може да ги спаси.

Докато излизаха от сградата на ФБР, получиха телефонно обаждане от доктор Каролин Хоув. Тя беше приключила с аутопсията на Кристина Стивънсън.

Имаше страхотно задръстване и двамата детективи пътуваха повече от час до Института по съдебна медицина на Норт Мишън Роуд. Патоанатомът ги чакаше в зала едно за аутопсии, същата, която беше използвала за аутопсията на Кевин Лий Паркър.

Помещението беше още по-студено отпреди. Застоялата, натрапчива, сладникава миризма на дезинфектанти беше по-силна, дори задушлива. Робърт запуши с пръсти носа си няколко пъти, а после скръсти ръце на гърдите си. Кожата му настръхна.

Доктор Хоув ги заведе по-навътре в залата, към последната от трите маси за аутопсии до източната стена.

Тъй като трупът вече беше откаран, когато бяха отишли на паркинга в Санта Моника вчера сутринта, двамата детективи за пръв път видяха безжизненото тяло на Кристина Стивънсън. Обезобразяването й беше още по-страшно, отколкото показваха снимките. Кожата й, някога гладка като коприна, съдейки по фотосите, които бяха намерили в дома й, сега беше жилава и пореста. Подутините по цялото й тяло бяха с различна големина, но всичките гротескни. Невъобразимата болка, която бе изпитала, все още беше изписана на изкривеното й лице като страшна маска.

— Този път подходът е различен — отбеляза съдебният лекар, надявайки нови ръкавици, — но не по-малко садистичен от първото убийство, ако питате мен. — Тя вече беше гледала първия видеозапис.

Хънтър и Гарсия застанаха от лявата страна на масата за аутопсии от неръждаема стомана.

— Тъй като осите не оставят жилото си — започна доктор Хоув, — това им позволява да жилят многократно и е невъзможно да се определи колко пъти е била ужилена жената. Предполагам, че приблизително хиляда пъти.

Гърлото на Карлос се сви и на челото му избиха капки студена пот. Само четири ужилвания го бяха изпратили в болница, когато беше малък. Още помнеше болката и колко зле се чувстваше. Не можеше дори да си представи как би се почувствал след хиляда ужилвания.

— Докато жертвата е лежала по гръб по време на атаката — продължи Каролин, — осите са съсредоточили усилията си върху предната и страничните части на тялото й. Най-малко ужилвания има по тези малки части на гърдите. — Тя посочи с показалеца си. — И в областта около слабините и ханша. Както знаете, причината за това е, че е носела сутиен и бикини. В лабораторията вече ги анализират. Ако открият нещо, вие ще научите първи. — Тя се прокашля. — Освен тези области, както виждате, тя е била ужилена навсякъде, включително вътре в устата, по гърлото, езика, очите и в ноздрите. — Съдебният лекар погледна таблицата на западната стена, където беше изброено теглото на вътрешните органи на покойната. — Извадих мъртви оси дълбоко от ушните кухини, хранопровода и стомаха й.

Гарсия затвори очи и преглътна. Чувстваше се зле.

— Анализът показва, че стомахът й е бил празен — добави доктор Хоув.