Крис Картър - Един по един

Хънтър знаеше, че това не е нещо необичайно в случай на отвличане и убийство, където убийството е извършено само един-два дни след отвличането. Дори ако извършителят се беше опитал да храни жертвата, страхът, безпокойството и несигурността от пленничеството несъмнено потискат апетита и на най-спокойния човек.

— Починала е от спиране на сърцето, вероятно причинено от анафилактичен шок.

От онова, което бяха видели по онлайн предаването, двамата детективи бяха убедени, че жертвата не е била алергична към отровата на осите. Ако беше така, тялото й щеше да престане да функционира веднага след първото ужилване. Без помощ смъртта би настъпила твърде бързо. Много по-бързо от осемнайсетте минути, за които беше издъхнала.

Каролин вдигна глава и забеляза, че Гарсия е отстъпил крачка назад. Не изглеждаше добре.

— Добре ли си, Карлос?

Той кимна, избягвайки да я погледне в очите:

— Да. Продължавай, моля.

— Вероятно знаете, но за да се предизвика анафилактична реакция, човекът трябва да е имал контакт в миналото с вещество, което я причинява, наречено алерген. В случая това е отровата на осите. Процесът се нарича сенсибилизация. Проблемът е, че дори ако жената не е била алергична към алергена, когато има продължителна атака като тази, на която е била подложена, самото количество на отровата, вкарана директно в кръвообращението, лесно може да е предизвикало една от две крайни реакции — или изключително бързо настъпваща сенсибилизация, или пропускане на процеса и изпадане в анафилаксия — тежка алергична реакция.

Гарсия избърса потта от челото си е ръкава на белия си гащеризон.

— Но както казах, спирането на сърцето вероятно е причинено от анафилактичен шок. — Доктор Хоув отвори червена папка, сложена на плота от неръждаема стомана вдясно от нея. — Но има и друга вероятност. Главната характеристика на отровата на тарантуловата оса е, че парализира жертвата. Знаете, че най-големият й враг е паякът тарантула, който може да бъде два-три пъти по-голям от осата.

— Много силна отрова — обади се Хънтър.

— Фатална за естествения й враг — съгласи се патоанатомът. — Но парализиращият й ефект не би трябвало да въздейства на хората, освен ако в кръвоносната система не се инжектира много голямо количество. В случая има много голяма вероятност отровата да е парализирала сърцето на жената.

Погледите на всички отново се отправиха към трупа на масата. В залата настъпи дълго мълчание.

— Прочетох доклада на Майк Бриндъл — каза съдебният лекар, отново привличайки вниманието на детективите. — И прегледах описа на вещите от мястото на отвличането… Собственият й дом, нали?

Робърт кимна.

— Счупените нокти, които Бриндъл е намерил… са нейните. — Каролин посочи ръцете на трупа.

Детективите се приближиха още малко, за да ги разгледат. Ноктите на показалеца и на средния пръст на дясната ръка бяха откъснати. Същото се беше случило и с нокътя на показалеца на лявата ръка.

— Има ли нещо под останалите нокти? — попита Хънтър.

Доктор Хоув направи гримаса.

— Би трябвало да има, нали? В доклада на Бриндъл е описана типична сцена на борба.

— Точно така — потвърди той.

— Ако жертвата се е борила с нападателя, има вероятност под ноктите й да се е забило нещо — влакно от плат, кожа, косъм, прах.

— Нищо ли нямаше? — попита Карлос.

— Била е почистена — отвърна Каролин. — Ноктите й са били изстъргани с белина. Чисти са като на новородено. Убиецът не поема никакви рискове.

Съдебният лекар ги остави да оглеждат пръстите на трупа още няколко секунди и после отново заговори:

— Има още един изненадващ факт. Убиецът е запазил тялото, след като е умряла, като го е охладил.

Хънтър не се изненада особено, беше имал такива подозрения.

— Знаем, че жената е починала преди пет дни, в петък вечерта — обясни доктор Хоув, — но тялото й е било открито едва в понеделник сутринта, или близо седемдесет и два часа по-късно. Средната температура в Лос Анджелис през последната седмица е била двайсет и осем градуса. След три дни престой тялото би трябвало да е подуто и подпухнало и да изхвърля течности отвсякъде. Възпалените подутини от ужилванията на осите би трябвало да са спаднали значително и да са заменени с големи мехури, причинени от телесни газове. Следсмъртното вкочаняване би трябвало да е настъпило и преминало преди два дни. Но до снощи трупът все още беше в късните етапи на вкочаняване. Извършителят е запазил тялото.