Крис Картър - Един по един

Карлос и Барбара се преместиха на бюрото на Хънтър. Списъкът на екрана започваше от номер десет и изброяваше до номер едно. Споменатите методи на умъртвяване, които беше използвал убиецът, бяха там. Удавянето фигурираше под номер шест. Изгарянето жив беше на второ място, изяждането жив от насекоми или животни — на пето място, а погребването жив на трето място. Хората се страхуваха най-много от смърт в алкална баня, която беше поставена на първо място.

— Намерих няколко списъка — добави Хънтър. — Повечето са варианти на този. Позициите са различни, но повечето методи на умиране са същите.

— Мислиш, че убиецът кара по някакъв смахнат списък за умъртвяване, който е открил в интернет?

— Не знам какво прави той, капитане, но лесно може да е съставил списъка и сам.

Барбара изгледа гневно Робърт.

— Ако не ти бях показал този списък и те бях накарал да напишеш десетте най-лоши начина да умреш, убеден съм, че щеше да се сетиш най-малко за шест-седем от тези тук.

Капитан Блейк се замисли върху думите му.

— Погребан жив, удавен… Всички се страхуват от тези видове смърт — допълни Хънтър.

— Добре, може и да си е направил свой списък с гадни начини да умреш — съгласи се Барбара, — но въпросът ми пак остава. Кара по някакъв откачен списък само за да се забавлява?

— Възможно е — призна той след пауза, изпълнена с неловко мълчание.

— Кучи син! Ами това? — Блейк посочи едната разпечатка на таблото, която показва думата в средата на долната част на екрана по време на излъчването. — ВИНОВНА. Убиецът очевидно ни казва, че с извратеното му съзнание мисли, че жената е виновна за нещо.

— Възможно е — обади се Гарсия. — Но проблемът е, че ако извършителят наистина е психопат, тогава тя може да е виновна за всичко. Не е било необходимо дори да го познава. Може неволно да го е настъпила в претъпкано влакче на метрото или да е отказала ухажването му в бар, или той просто не е харесал прическата й или как го е погледнала. За психопата всичко може да бъде причина.

Карлос беше прав. Психопатите имаха много изкривено виждане за действителността. Те бяха толкова предубедени, че и най-обикновеното нещо можеше да ги афектира по непредсказуеми начини и да отключи реакция на изключително насилие. Смятаха се за по-висши от всички останали. По-интелигентни. По-привлекателни. По-талантливи — във всяко отношение. Не понасяха отказите и ги смятаха за посегателство срещу превъзходството им. Обиждаха се много лесно и често се отвращаваха от еднообразието на живота на другите хора. Общо взето, психопатите бяха импулсивни, липсваше им самоконтрол и престъпленията им бяха решени на мига, но някои бяха способни да кроят сложни планове. Други бяха способни да обуздават чудовището в тях, докато дойдеше време да го пуснат на свобода.

— Или може би си играе с доверието на хората — отбеляза Хънтър.

Капитан Блейк го стрелна с поглед, който сякаш казваше: „Това пък какво означава, по дяволите?“

— Манипулирането на мнението или казано на по-прост език, слуховете — обясни Робърт и заби показалец на думата ВИНОВНА на една от разпечатките на таблото. — На някои хора им трябва само това, за да си съставят мнение по някой въпрос или за някой човек. Това е психологически трик. Начин да насочиш нечие мнение в една или друга посока. Най-силното оръжие на медиите. Използват го всеки ден.

— Манипулиране на мнението? — попита Барбара.

— Да. Случва се на всеки от нас, независимо дали го разбираме или не. Затова е толкова силно въздействащ номер. Ако видиш нечия снимка във вестника или по телевизията и отдолу с големи букви пише виновен, подсъзнателно мозъкът ти започва да клони към предубедено, насила втълпено мнение за този човек. „Щом така пише, тогава трябва да е истина.“ Не е нужно да четеш статията, нито да знаеш името на човека. Не е необходимо да знаеш дори какво е направил. Това е силата на слуха. И тази сила е огромна.

— И днешното общество е свикнало да живее, като гласува, за да реши съдбата на други хора — добави Карлос.

Капитан Блейк се обърна към него.

Той изпука кокалчетата на пръстите си и обясни:

— Включиш ли телевизора, засипват те с риалити предавания за хора в някаква къща, джунгла, на остров, в лодка, на сцена и така нататък. Искат зрителите да гласуват за всичко, от това какво да ядат или дали изобщо да ядат, къде да спят, с кого да се чифтосват, да се изпълняват разни глупави задачи, дали да останат, или да си тръгнат. Списъкът е безкраен. Убиецът само го е издигнал на друго ниво.