Крис Картър - Един по един

— Но не и втория път?

— Не. Този път използва мобилен телефон с предплатена карта без джипиес. Обаждането беше от Студио Сити, но не продължи достатъчно дълго, за да засечем точните му координати.

Хари се замисли.

— Разпознахте ли вече жената? — попита Мишел и посочи втората жертва.

— Работим по въпроса — отвърна Гарсия.

— Ами първата жертва?

Карлос кимна и й разказа накратко за Кевин Лий Паркър.

Вниманието на Мишел отново се насочи към сцената, разиграваща се на монитора вдясно и жената в стъкления ковчег.

— Тези неща се появиха на екрана само за шейсет секунди. — Тя посочи буквите и числата горе вляво и в десните ъгли на картината — ВШУ и 678. — Знаете ли какво означават?

— Още не.

— Имате ли представа коя е жертвата? — попита Хари.

Гарсия повдигна рамене.

— Това не е ли техническо съкращение? Нещо, свързано с компютрите?

— Нищо, което би имало смисъл в дадения контекст — отговори Мишел и погледна Хари.

— Не се сещам за нищо в областта на компютрите — каза той.

— Случи ли се същото по време на първото излъчване? — попита Хари и насочи поглед към монитора вляво, който показваше Кевин Лий Паркър завързан и със запушена уста в стъкления аквариум. — Виждам, че не сте започнали да записвате отначало. Появи ли се същата или друга комбинация от букви и числа?

— Не, нищо — отговори Хънтър. — Появиха се само буквите, които образуват химичната формула на натриевия хидроксид.

— Това „ВШУ 678“ е нещо, свързано с жената — предположи Хари.

— Може би — каза Хънтър. — Ще знаем повече, когато я идентифицираме.

— Бихте ли ни оставили записа с първата жертва? — попита Мишел. — Искам да го анализирам по-добре и да го сравня с днешното излъчване.

— Няма проблем.

Тя наблюдава още няколко секунди образите на двата монитора и после ги спря. Изражението й представляваше смесица от гняв, отчаяние и отвращение. Устните й се разтвориха, сякаш се готвеше да каже нещо, но се колебаеше и първо обмисли думите си.

— Който и да е този човек, той е надарен програмист, със задълбочени познания за киберпространството. Покрил е всеки ъгъл — времетраенето, използваните сървъри, начините да се скрие, регистрирането на сайтовете в Тайван, прехвърлянето на телефонните разговори и така нататък. Когато излъчването свърши, уебсайтът му изчезна, сякаш никога не е съществувал. Безследно. Крие се експертно под няколко електронни пласта защита. За да стигнем до него, трябва да ги обелим един по един. Няма друг, заобиколен път. Проблемът е, че всеки пласт действа и като предупреждение за натрапник. Успеем ли да обелим някой пласт, той веднага ще разбере, ще има повече от достатъчно време да реагира и ще създаде още пластове, ако е необходимо.

Хънтър си пое дълбоко дъх. Беше пределно ясно, че разследването им трябваше да се съсредоточи върху компютърни програмисти със задълбочени знания за киберпространството, но в Лос Анджелис те бяха навсякъде — публични и частни организации, училища, университети, в собствените си гаражи… Накъдето и да погледнеш, ще откриеш компетентен човек с интернет. Трябваше им нещо повече, за да ги насочи.

Мишел погледна Хънтър в очите.

— Този убиец е толкова самоуверен, защото знае, че е непроследим в киберпространството. Той е кибер призрак. Ако стои там, не можем да стигнем до него.

Рано на следващата сутрин капитан Блейк стоеше пред голямото табло със снимки до южната стена в кабинета на Хънтър, когато той пристигна. Гарсия стоеше до нея.

На таблото вече бяха закачени снимки на втората жертва, която лежеше в стъкления ковчег. Някои показваха ужасеното й лице в различни фази на отчаяние, а други — кадри на тарантулови оси, докато влизаха в ковчега и после отново, когато бяха покрили цялото тяло и жилеха почти всеки сантиметър от него.

Карлос вече беше разказал на Барбара какво се беше случило на срещата им с Мишел Кели и Хари Милс в отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР предишната вечер.

— Все още няма нищо от отдел „Изчезнали лица“ — съобщи Гарсия, докато Хънтър събличаше якето си и включваше компютъра си. — Този път убиецът не беше запушил устата на жертвата, затова софтуерът им за лицево разпознаване не би трябвало да има проблеми да сравни ключови точки, но преди малко говорих с тях, и засега няма съвпадения.

Хънтър кимна.

— Изследователският екип изпрати доклада за тарантуловите оси снощи — добави Карлос и се върна до бюрото си.