Крис Картър - Един по един

Робърт и капитан Блейк се обърнаха към него.

Гарсия взе синята папка до клавиатурата си и я отвори.

— Както подозирахме, убиецът е знаел точно какво прави и как да причини невероятна болка. За разлика от пчелите, които могат да ужилят жертвите си само веднъж, осите жилят много пъти, влагайки едно и също количество отрова и свирепост във всяко ужилване. И ужилването им наистина е свирепо. В индекса за болки от ужилвания на Шмид тарантуловите оси са на първото място.

— В кое? — прекъсна го Барбара.

— Това е скала на болката, капитане — поясни Хънтър.

— Определя болката, причинена от ужилването на големи насекоми.

— Точно така — кимна Гарсия. — Скалата е от 0 до 4, като 4 е най-болезненото ужилване. Само две насекоми достигат четвъртата степен — тарантуловата оса и мравката — куршум.

— Често ли се срещат? — попита капитан Блейк.

— В Америка доста често. — Карлос прелисти страница от доклада и направи гримаса. — Всъщност тарантуловата оса е официалното насекомо на щата Ню Мексико.

Барбара го погледна недоумяващо.

— Американските щати имат ли официални насекоми?

— Очевидно.

— Тогава какво е официалното насекомо на Калифорния?

Карлос повдигна рамене.

— Пеперудата Zerene eurydice — отговори Хънтър и направи знак на Гарсия да продължи.

— В Калифорния се срещат малко видове, главно в района на пустинята Мохаве и в части от Южна Калифорния. Според ентомолога, с когото говорихме, един от тези видове е сред най-интересните — Pepsis Menechma. — Той посочи таблото със снимките. — Използваният от убиеца.

— Какво толкова им е интересното? — попита Хънтър.

Карлос затвори папката и се върна при бюрото си.

— По природа тарантуловите оси са единаци — обясни той. — Не живеят в гнезда или на рояци, нито в някаква общност и не се движат на групи. — Гарсия леко повдигна рамене. — С изключение на няколко вида.

— Убиецът е използвал един от тях — заключи капитан Блейк. Тя дори не се опита да произнесе научното название, което Карлос прочете преди няколко минути.

— Точно така — потвърди Гарсия. — Този вид е много сходен с бразилския, който ме изпрати в болница, когато бях малък. Живеят на големи рояци, ловуват, нападат на групи и ужилването им е едно от най-силните, най-болезнените и отровните от всички тарантулови оси. Освен това са дневни същества, което означава, че не харесват много мрака. Ако са принудени да влязат на тъмно, много се ядосват и тогава нещата бързо стават неприятни.

Погледите на всички се отместиха към таблото със снимките. В средата имаше голяма увеличена фотография на тарантулова оса в полет.

— Тогава няма как да разберем откъде ги е взел.

— Според ентомолога — обясни Карлос, — ако намерим трупа на жертвата, преди да се е разложил, може да проследим мястото на произхода им чрез химичен анализ на отровата, останала в кръвоносната й система. Никой обаче не знае колко може да ни помогне това.

Гарсия даде минута на всички да проумеят думите му и после взе две копия на другата разпечатка от бюрото си.

— С медиите малко ни провървя — каза той и даде разпечатките на Хънтър и капитан Блейк. — Големите печатни издания не са надушили нищо, но в интернет има известни спекулации. Както знаете, предаването е било клонирано и качено в няколко видео сайта.

Разпечатката показваше уебстраница за текущи събития. В долния ляв ъгъл имаше малка снимка на жената, лежаща в стъкления ковчег, нападната от тарантулови оси. Заглавието под снимката питаше: „Реалност или измама?“.

— Статията е кратка — продължи Карлос. — Разказва за процеса на гласуване на екрана и обобщава какво се е случило след това. — Той се усмихна. — В случая Холивуд ни е помогнал.

— Как така? — попита Барбара.

— В момента всички мислят, че предаването е било част от реклама за нов филм на ужасите в стил риалити. Правили са го и преди. Номерът е да вдигнеш шум, като се опиташ да накараш публиката да повярва, че това е реален документален филм, а не холивудска продукция.

Блейк върна разпечатката на Гарсия.

— Това ни устройва. Нека да си мислят, че е някоя холивудска тъпотия. — Тя се обърна и отново се вгледа в таблото със снимките. — Но те са прави до известна степен. Това наистина прилича на реклама за филм на ужасите. Ужилена до смърт жена и почти разтворен в сода каустик мъж, по дяволите!

— Най-страшните начини да умреш — вметна Хънтър.

— Какво?

— Възможностите за избор, които убиецът ни предложи — обясни Робърт. — С първата жертва — смърт чрез изгаряне или чрез удавяне, а във втория случай — погребана жива или изядена жива. Защо е избрал точно тези два метода? — Той се приближи до компютъра си, извади на екрана търсачката и отвори някаква уебстраница. — Открих, че тези методи са сред десетте най-страшни начина да умреш според гласуване в интернет.