Крис Картър - Един по един

Предаването на живо и телефонният разговор с Хънтър потресоха всички, но Робърт знаеше, че трябва да запази хладнокръвие. Двамата с Карлос излязоха от Главното управление на полицията и се отправиха към автобусното депо в Атенс в Южен Лос Анджелис. Трябваше да разберат дали Кевин Лий Паркър, първата жертва, се е качил на автобус 207 в понеделник вечерта. Така щяха да установят дали жертвата е била отвлечена някъде в отсечката между автобусната спирка и дома му в Джеферсън Парк или по време на краткото разстояние от магазина за игри „Следващо поколение“ и автобусната спирка в „Хайд Парк“.

Тази вечер бяха дежурни четирима от шестимата шофьори, които бяха карали автобуси по маршрут 207 в понеделник вечерта. На Хънтър и Гарсия им провървя с третия шофьор, когото разпитаха. След като му показаха снимка на Кевин Лий Паркър, високият, слаб мъж кимна и каза на двамата детективи, че помни Кевин, защото е редовен пътник — винаги се качвал на спирката на булевард „Хайд Парк“ и Десето Авеню, обикновено около деветнайсет часа. Според шофьора Кевин бил учтив човек и винаги го поздравявал, когато се качвал в автобуса. Не можа да си спомни дали Кевин е слязъл на обичайната си спирка на булевард „Уест Джеферсън“.

Детективите напуснаха депото и отидоха на кръстовището между „Креншоу“ и булевард „Уест Джеферсън“. Домът на Кевин Лий Паркър беше на десет минути пеш от автобусната спирка там. Те паркираха колата и извървяха пътя два пъти. Ако Кевин беше минал по булеварда и после бе завил наляво по Саут Виктория Авеню, траекторията от автобусната спирка до дома му би го отвела по добре осветени и оживени улици, но би му отнела три минути повече. Най-бързият маршрут беше през паркинга на църквата „Уест Анджелис“, покрай бензиностанцията „Шеврон“ на ъгъла на „Креншоу“ и „Уест Джеферсън“, и после по задните улички зад Саут Виктория Авеню.

Църквата „Уест Анджелис“ нямаше охранителни камери отвън и паркингът й се намираше зад сградата, добре скрит от улиците. Според графика, закачен на вратата на църквата, в понеделник вечерта нямаше богослужения. Тогава паркингът е бил празен и скрит в сенките около трите много ярки улични лампи. Отвличането на Кевин от там или от задните улички по пътя му за дома би било детска игра. Няма да има свидетели, които да видят нещо.

Централата на ФБР в Лос Анджелис на булевард „Уилшър“ беше седемнайсететажна сграда от бетон и стъкло, която приличаше повече на затвор, отколкото на федерална правораздавателна институция. Имаше малки прозорци със специални еднопосочни тъмни стъкла, вградени между високи и тънки бетонни колони и й липсваха само дебели метални решетки и стражеви кули по периметъра. Накратко, изглеждаше като всяка друга сграда на ФБР в страната — безлична и загадъчна. Наближавате осем вечерта, когато Гарсия спря колата си на паркинга точно зад сградата на ФБР. Паркингът не беше празен. Карлос избра свободно място до лъскав черен кадилак с тъмни стъкла и хромирани джанти.

— Еха — възкликна той. — Учуден съм, че регистрационната табела не е „Аз съм ФБР“.

Преди да стигнат до главния вход, трябваше да изкачат бетонни стъпала и да минат по зелена градина без покрив и по коридор, наблюдаван с камери. Те бутнаха тежките, дебели стъклени врати и влязоха в добре осветено и приятно охладено с климатик фоайе.

Зад плота от черен гранит на рецепцията седяха две привлекателни и консервативно облечени секретарки, които се усмихнаха, когато двамата детективи влязоха в сградата. Стана само едната.

Хънтър и Гарсия се представиха и дадоха служебните си документи. Секретарката бързо написа нещо на компютъра си и зачака приложението да отговори. Това стана след по-малко от пет секунди и имената и рангът им в лосанджелиската полиция бяха потвърдени. На екрана се появиха и снимки на двамата детективи. Удовлетворена, секретарката им върна документите и им даде два синьо-бели пропуска за посетители.

— Някой от агентите ще ви придружи вътре — каза.

Минута по-късно към тях се приближи висок мъж с черен костюм.

— Детективи Хънтър и Гарсия от лосанджелиската полиция. — Той кимна за поздрав, но не се ръкува с тях. — Моля, елате с мен.

Те минаха през две охранявани врати, дълъг коридор и трета врата и се качиха в асансьор, който се спусна един етаж надолу, до отдел „Киберпрестъпност“. Слязоха в облицован с ламперия коридор, с месингови лампи и няколко портрета в позлатени рамки на стените. Хънтър и Гарсия не познаваха хората на снимките.