Крис Картър - Един по един

Барбара погледна Карлос и прошепна:

— Извратеното Копеле ли е?

Той кимна.

Ноздрите на капитан Блейк се издуха. Тя беше готова да изсипе порой от ругатни.

Хънтър видя това и вдигна ръка, правейки й знак да запази спокойствие.

— Знаеш ли колко души гледаха онлайн, детектив? — весело попита непознатият. — Повече от петнайсет хиляди. Обществото е болно, нали? — Млъкна и изсумтя. — Разбира се, ти знаеш, че обществото е болно. Изкарваш си прехраната, като преследваш психопати, нали, детектив Хънтър? Психопати като мен.

Робърт не каза нищо.

— Проблемът е кога някой се смята за психопат, детектив Хънтър? — продължи мъжът по телефона. — Ами всички онези хора, които гледаха? Всички онези, които гласуваха? Психопати ли са? Те са обикновени хора — социални работници, учители, студенти, шофьори на таксита, лекари, медицински сестри, дори полицаи. Всичките искаха да я видят как умира. Искаха да помогнат тя да бъде убита. Искаха да натиснат бутона. Искаха да изберат как тя да умре. — Той млъкна, за да осъзнаят сериозността на думите му. — Това прави ли ги съучастници в убийство или попада в категорията „нездраво човешко любопитство“? Ти би трябвало да знаеш, детектив Хънтър. Ти си ченге и психолог по престъпно поведение, нали?

Хънтър мълчеше.

— Там ли си, детектив?

— Знаеш, че ще те хвана, нали? — убедено изрече Хънтър.

Мъжът се засмя.

— Така ли?

— Да. Ще те намеря. И ще си платиш.

— Харесва ми нагласата ти, детектив.

— Не е нагласа, а факт. Дните ти са преброени.

Непознатият се поколеба за част от секундата:

— Ще видим. Но след като си толкова уверен в способностите си, детектив, ще сключа сделка с теб.

Хънтър не отговори.

— Не се съмнявах, че десет минути са повече от достатъчни, за да получа най-малко хиляда гласа за двата начина на умъртвяване, защото обществото е твърде предсказуемо. Знаеш това, нали?

Мълчание.

— Освен това обаче знаех, че ИЗЯДЕНА ще спечели.

Дълга пауза.

— Ето каква е сделката, детектив Хънтър — продължи непознатият. — Ти ще ми кажеш как съм разбрал, че ИЗЯДЕНА ще получи повече гласове от ПОГРЕБАНА, и скоро ще намериш трупа й. Ако не познаеш, трупът й ще изчезне. След като си толкова уверен в способностите си, нека видим колко си добър.

Погледът на Хънтър се спря на капитан Блейк.

— Кажи му нещо — подкани го тя. — Трупът ни трябва.

— Хайде, детектив. Това е лесна психология. Не би трябвало да те затрудни.

Изминаха няколко секунди и после Хънтър отговори:

— Защото ИЗЯДЕНА привлича „човешкото любопитство“, а ПОГРЕБАНА не го привлича. — Гласът му беше спокоен и сдържан.

Барбара се намръщи.

— Харесва ми — каза мъжът по телефона. — Моля те, обясни.

Хънтър се почеса по челото. Знаеше, че засега трябва да се включи в играта на убиеца.

— Всеки знае какво да очаква от ПОГРЕБАНА. ИЗЯДЕНА е неизвестно. Какво би използвал? Как ще бъде направено? Какво би могло да изяде живо човешко същество? Естественото човешко любопитство би наклонило везните към неизвестното.

Настъпи мълчание, последвано от силен смях и ръкопляскане.

— Много добре, детектив. Както казах, обществото като цяло е доста предсказуемо, нали? Краят беше предопределен от самото начало.

Хънтър не каза нищо.

— Това сигурно те разяжда отвътре, детектив.

— Кое?

— Мисълта, че мнозинството от хората, които са гледали онлайн шоуто, са го харесали. Вероятно дори са викали одобрително на всяко ужилване. Достави им голямо удоволствие да я гледат как умира.

Хънтър не отговори.

— Знаеш ли какво? Обзалагам се, че с нетърпение очакват следващото шоу.

Капитан Блейк потрепери от гняв.

— Е, трябва да кажа „довиждане“ на всички ви. Имам работа.

Линията прекъсна.

Следващото шоу.

Думите отекваха в кабинета цяла вечност. Хънтър, Гарсия и капитан Блейк много добре знаеха значението им и това ги изпълваше със страх.

Хънтър помоли изследователския екип да съставят списък с вероятните значения на ВШУ, трите букви, които се появиха в горния ляв ъгъл на екрана в началото на предаването, и да подготвят доклад за тарантуловите оси. Имаше ли ги в Калифорния? Можеше ли някой да ги отгледа в задния си двор или изискваха специална среда, условия и така нататък?

Гарсия отново се свърза с отдел „Изчезнали лица“ и им изпрати снимка на жената по имейла. Трябваше да я идентифицират колкото е възможно по-скоро.

От Оперативния отдел се обадиха веднага щом Хънтър приключи разговора с убиеца. Този път извършителят не беше прехвърлял обаждането из целия Лос Анджелис, а бе използвал мобилен телефон с предплатена карта без джипиес. Но обаждането не беше продължило достатъчно дълго, за да засекат точно откъде идва. Беше някъде от района на Студио Сити.