Крис Картър - Един по един

Нещо, което накара кръвта й да се смрази.

— Мамка му! — прошепна Мишел, но в мазето шепотът й отекна в стените като пляскане на ръце. Всички се обърнаха към нея.

— Какво намери? — попита Хънтър.

Капитан Блейк спря.

— Снимки от наблюдения на жертвите — отговори Мишел и им показа първата от няколкото фотографии от купчината, която беше открила. — Кевин Лий Паркър, първата жертва.

Снимката показваше Кевин да излиза от магазина за видеоигри, където беше работил. Убиецът беше нарисувал кръг с червен маркер около лицето му. Мишел остави фотографията, взе друга и обяви:

— Кристина Стивънсън, втората жертва.

На снимката Кристина излизаше от дома си. И около нейното лице беше очертан червен кръг.

— Итън Уолш, третата жертва. — Тя показа на всички следващия фотос — Итън, който пуши цигара пред ресторанта, в който беше работил. Неговото лице също беше оградено с червено.

Мишел остави снимката на работния тезгях и взе следващата от купчината.

— А тази, предполагам, е на следващата жертва в списъка му.

Изображението беше на привлекателна млада жена, наближаваща трийсетте, която стоеше пред някакво кафене. Имаше, дребно лице и дълга, права руса коса. Ясните й сини очи бяха котешки и красиво се съчетаваха с изящния нос, малката уста и добре оформените й скули. Лицето й също беше опасано с червен кръг. Снимката сякаш наелектризира въздуха в стаята.

— Има ли име? — попита Хънтър и бързо отиде при Мишел. Гарсия и капитан Блейк го последваха.

Мишел погледна обратната страна на снимката.

— Не, нищо. — Тя му я даде.

Хънтър я погледна още веднъж и насочи очи към работния тезгях.

— Има ли други нейни снимки? — попита той.

— Не нейни — отговори Мишел.

Нещо в тона й накара всички да се втренчат в нея.

— Това е единствената друга снимка, която намерих. — Показа им последната фотография, онази, която беше накарала кръвта й да се смрази.

Всички настръхнаха. Времето в мазето сякаш спря.

Снимката беше направена, докато обектът пресичаше оживена улица, но този път не беше необходимо да търсят име. Не беше нужно дори да издирват обекта. Те гледаха снимка на Робърт Хънтър, чието лице беше оградено с червен кръг.

Гарсия и капитан Блейк затаиха дъх. Погледите им бяха привлечени от снимката в ръцете на Мишел като насекоми към синя светлина. С изключение на Хънтър всички в помещението се изпълниха със странен, тревожен страх. Той само поклати невъзмутимо глава и взе снимката от Мишел.

— Това не е причина за безпокойство — каза. — Всъщност дори не е изненадващо.

— Как така не е причина за безпокойство? — учуди се тя.

— Защото Греъм Фишър сега ще трябва да обмисли отново всичко, да преправи и отново да нагласи и приспособи онова, което е планирал за мен, тъй като веднага щом снимката му бъде показана в новините, той ще знае, че вече не е кибер призрак. Сега ние знаем кой е той. Фишър ще разбере, че сме идвали в дома му и сме били в мазето, и че сме открили всичко това. — Посочи стаята и снимките. — Това означава, че той ще знае, че сега аз съм ловецът.

— Да, но тук говорим за един много интелигентен и способен убиец — възрази Мишел. — Пак ще трябва да внимаваш.

— Винаги съм нащрек. Но аз не съм приоритетът тук. — Робърт отново показа на всички снимката на младата русокоса жена. — Тя е приоритетът. Тя ще бъде следващата жертва в списъка му, не аз.

— Откъде знаеш? — попита капитан Блейк.

— Защото той иска да съм последен — обясни Робърт. — Това е част от плана му за отмъщение. Фишър иска да видя как всички жертви умират в реално време, без да мога да им помогна. Така както гледах как синът му умря, без да мога да го спася.

— Но вината не е била твоя — възрази Барбара.

— За Греъм Фишър вината е моя. Той мисли, че аз съм можел да спася сина му. Можел съм да направя повече. Но всичко това няма значение. Най-важното е да разберем коя е тази жена. — Той пак посочи снимката. — Тя несъмнено е свързана по някакъв начин със самоубийството на сина на Греъм или с нещо след това като предишните жертви.

— Друга репортерка? — предположи Гарсия. — Или може би администраторът на онзи уебсайт за шокиращи видеоклипове, където се е появил записът на самоубийството на Брандън Фишър?

— Може би — кимна Робърт. — Нека да възложим тази задача на няколко души.

— Ще събера екип — отвърна Карлос.

Хънтър се обърна към капитан Блейк:

— Трябва веднага да дадем на медиите снимката на жената заедно със снимката на Греъм. Трябва да разберем коя е тя, къде живее, къде работи, всичко. Той може би вече я е отвлякъл.