Крис Картър - Един по един

Движейки се бързо като мълния, екипът провери първата стая вляво — банята — и първата стая вдясно — килера — за две секунди. И в двете нямаше никого.

Докато Дейвис и Луис отваряха втората врата вляво, на най-малката от трите спални, Джонсън ги прикриваше в гръб.

Стаята беше превърната в семпъл кабинет, където имаше само бюро от пресовано дърво с компютър и принтер, канцеларски стол, тапициран с черна кожа, претъпкана с книги библиотека и бежово метално шкафче. Там също нямаше никого.

— Първата спалня е чиста.

Двамата командоси излязоха от кабинета и се насочиха към втората врата вдясно — втората спалня. Джонсън натисна дръжката на вратата, но беше заключена. Ключалката не изглеждаше много стабилна.

— Разбий я — каза той и отстъпи назад.

Луис се хвърли напред и удари ключалката с тока на ботуша си. Не беше необходимо да прави повече. Вратата се удари силно в стената и рамката се разби на трески. В стаята беше тъмно и миришеше на старо и занемарено.

Джонсън щракна електрическия ключ за осветлението. Когато лампата светна, двамата с Луис влязоха в стаята, този път оставяйки Дейвис да ги прикрива.

Оказаха се прави. Стаята беше принадлежала на Брандън Фишър и, изглежда, нищо не беше докосвано след самоубийството му. Стените бяха облепени с плакати на музикални групи, автомобили, спортни звезди и момичета по бикини. Вдясно от вратата имаше голям шкаф с черна стереоуредба, а до него — двукрилен гардероб. До прозореца беше поставено старо и издраскано бюро с лаптоп и принтер. До едната стена имаше безупречно оправено двойно легло. Всичко беше покрито с дебел пласт прах, сякаш никой не беше влизал в стаята от години.

Командосите бързо провериха навсякъде, включително в гардероба.

Нямаше никого.

— Втората спалня е чиста — докладва Джонсън.

Оттам екип Бета тръгна към дъното на коридора и последната спалня. Помещението беше много по-просторно от предишните две, с голямо легло, диван, кожено кресло в ъгъла, старомодна дървена тоалетка с правоъгълно огледало до прозореца и гардероб с плъзгащи се врати, заемащ цялата западна стена. Във въздуха се носеше миризма на пот, сякаш стаята не беше почиствана и чаршафите не бяха сменяни от месеци.

Командосите провериха всеки ъгъл, под леглото и в гардероба, но не откриха никого.

Вратата на вътрешната баня беше открехната и Дейвис бързо я отвори с ритник.

Банята беше празна.

Командосите бяха проверили целия втори етаж за по-малко от двайсет и две секунди.

— Тук всичко е чисто, капитане — извика Дейвис. — Психарят не е тук.

Екип Гама беше влязъл в къщата след екип Алфа. Прекоси дневната и когато екип Алфа зави наляво към трапезарията и стигна до коридора на долния етаж, екип Гама свърна надясно. Вратата на мазето беше заключена с военен катинар.

— Трябва да взривим вратата — каза Търковски в микрофона, предупреждавайки другите командоси, че предстои силна експлозия.

— Залавям се — отговори Лопес, вторият член на екип Гама, и насочи пушката за разбиване на ключалки.

Търковски отстъпи крачка назад.

— Направи го.

Мощният взрив разпрати ударни вълни из цялата къща.

Катинарът се разпадна на парчета.

Търковски отвори с ритник вратата и мигновено ги лъхна миризма на мухъл и спарен въздух — зловонна и противна, на старо и мръсно, с привкус на ежедневната калифорнийска жега. Въпреки отвратителната смрад никой от командосите дори не трепна.

Широки дървени стъпала водеха към тъмното мазе.

— Лампата, лампата — извика Търковски, без да спуска картечния си пистолет. Лазерният му мерник търсеше мишена в дъното на стълбите, но не откри нищо.

— Намерих я — отвърна Лопес и протегна ръка към тънкия кабел, който висеше от тавана.

Лампата беше много слаба.

От двете страни на стълбите се извисяваха неизмазани тухлени стени, които образуваха потискащ и клаустрофобичен тунел.

— Имам лошо предчувствие — каза Търковски, докато двамата с Лопес бързо слизаха по стъпалата.

Стъпалата бяха солидни, но всяко едно от тях изскърца под тежестта им. Те стигнаха долу и влязоха в слабо осветено помещение. Дишането им беше учестено и лазерните им мерници кръстосваха сумрака навсякъде, търсейки и най-малкия знак на заплаха, преди накрая да се приковат в западната стена.

— Мамка му! — възкликна Лопес и после се обади по предавателя: — Мазето е чисто. Психарят не е тук.

— Той млъкна и си пое дъх. — Но предполагам, че ще искаш да видиш нещо, капитане. Както и детективите от отдел „Убийства“.