Крис Картър - Един по един

Знаеше, че в онзи ден беше измамен да избере водата, но въпреки това Греъм Фишър се беше подготвил да изгори жива жертвата, ако беше преценил погрешно Хънтър.

До флаконите с газ имаше два петнайсетлитрови варела с индустриална категория NaOH — натриев хидроксид. И те бяха свързани с металните тръби с дебели, устойчиви на химикали проводи.

В другия край на западната стена, монтиран върху хирургична метална маса, беше стъкленият ковчег, който убиецът беше използвал за Кристина Стивънсън. Когато погледът на Гарсия се спря на него, той потрепери и отстъпи две крачки назад. Обзе го паника. В стъкления ковчег имаше стотици мъртви тарантулови оси.

Хънтър долови колебанието на партньора си, леко поклати глава и прошепна:

— Всичките са мъртви.

И все пак гледката беше достатъчна, за да върне Карлос в деня, когато го ужилиха четири тарантулови оси. Тогава едва не умря.

Той си пое дълбоко дъх няколко пъти, пребори се с ледените тръпки и почувства, че сърдечният му ритъм постепенно се нормализира. Гарсия обаче не беше единственият, който се чувстваше неспокоен в мазето.

Двама души бяха садистично изтезавани и убити в това тъмно и влажно помещение. Инструментите, използвани за страданията им, все още бяха там, изпръскани с кръвта им, изпълнени с болката им. Всички имаха усещането, че ужасените писъци и молби на жертвите сякаш все още отекват в тухлените стени. Греъм Фишър беше създал истинска камера за мъчения в мазето си.

Само на няколко крачки от стъкления ковчег имаше инвалиден стол и две стойки за болнични системи за интравенозна терапия. На едната кукичка все още беше окачено старо и празно найлоново пликче от хранителната добавка „Метилкобаламин В-12“, несъмнено един от множеството различни коктейли, които Греъм бе давал интравенозно на съпругата си през последните месеци от живота й.

— Дибата не е тук — отбеляза капитан Блейк. — Онова гротескно нещо, което той използва, за да разчлени третата жертва. Няма го тук.

— Използвал е друго място — рече Хънтър. — Това мазе не е подходящо за целта му. — Инстинктивно огледа помещението.

— Определено е достатъчно голямо — вметна капитан Фалън.

— Да — съгласи се Робърт, — но убиецът беше окачил на дебели метални вериги грамадна и тежка бетонна плоча високо над жертвата. Каза, че дори може да я контролира. Можел бавно да спусне плочата върху тялото на жертвата и да регулира силата на натиска като менгеме. Вероятно му е трябвала много мощна и голяма машина, за да го направи.

— Електронно контролиран кран или нещо подобно — потвърди Гарсия. — Няма как да вкара такова нещо тук.

— Тогава къде? — попита Барбара.

— Не знам — отвърна Хънтър. — Трябва да проверим регистрите за земята и имотите, за да видим дали Греъм Фишър притежава друг имот. Проблемът е, че дори ако не притежава, той може да е наел голям гараж, малък склад или някакъв друг вид сграда, подходяща за целите му. Ако е така, сигурен съм, че е платил в брой за краткосрочен наем. Ще ни отнеме много време, докато го открием по този начин.

Капитан Блейк не изглеждаше обнадеждена.

— Но сега е само въпрос на време, капитане — добави Робърт. — Греъм Фишър живее в тази къща. На поставката в кухнята има наскоро измити чинии и гъбата все още е малко влажна. Той не ни е очаквал днес, затова вероятно не е взел всички предпазни мерки. Сега имаме да претърсваме цяла къща, включително кабинет с компютър горе. Трябва да има улика, която да ни насочи къде може да е той. А в това време ще обявим за издирване Греъм и колата му, черен „Шевролет Силверадо“. Веднага ще дадем снимката му на медиите. Нека лицето му бъде навсякъде. Да затворим кръга около него. Освен това са ни необходими полицаи, които да почукат на всяка врата на улицата и да разпитат дали някой знае нещо.

Барбара вдигна ръце в знак, че се предава.

— Имаш зелена светлина за всичко, което ти е необходимо. — Погледът й се отмести към стъкления ковчег и после обратно към Хънтър. — Само закопчай този психопат.

Тя се отправи към стълбите. Мазето започваше да я плаши. Трябваше да се махне оттук.

Мишел също тръгна, но не към стълбите. Тя се приближи до работния тезгях до източната стена и разгледа електронните компоненти и чертежите, които намери там. Чертежите описваха подробно как са сглобени двата уреда за мъчения в мазето и как работят. Чертежът на дибата, използвана за изтезаването и убийството на третата жертва не беше там, но Мишел откри нещо друго.