Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Той впери поглед в мен, потропвайки леко с ботуш.

Попитах:

— Нещо изпуснах ли?

— Дали си изпуснал? — Сух смях. — Всичко. Есенцията, същественото, рационалното зърно.

— Рационалното зърно е, че й помагаш да се превърне в нормален човек.

— А ти си мислиш, че това не си струва, нали?

Преди още да успея да отговоря, той поклати глава, изпсува, след което ръката със сивото дистанционно рязко се вдигна. Очите ми рефлективно се приковаха в него, лицето ми мигновено плувна в пот и тялото ми се стегна в очакване на болезнения писък, който неминуемо щеше да последва.

Габни отпусна ръка и се усмихна.

— Каква емпатична кондиция! И то за толкова кратко време. Божичко, какво меко сърце… срам за пациентите ти. — Усмивката се разми в цяло море от презрение. — Е, каквото и да си мислиш, няма абсолютно никакво значение.

Без да сваля поглед от мен, той се приближи към Урсула. С помощта на черното дистанционно разголи бедрата й и каза:

— Безупречни са.

— Като изключим синините.

— Не е нещо, което да не се лекува. Понякога е необходимо и творчество.

— Творчество ли? — подскочих. — Откога на изтезанията им викат творчество?

Той пристъпи право пред мен и се спря извън обсега на ръката ми.

Пръстите му лекичко зачукаха по копчетата. Изпращайки високочестотни сигнали, предизвикващи конвулсивни движения на телата и на двете жени.

— Ти нарочно ли се правиш на глупав? — попита той.

Вдигнах рамене.

— Изтезание предполага намерение да се нарани. Аз въвеждам отблъскващи дразнители, за да ускоря степента на възприемане. Отблъскващите дразнители са мощни стимулатори — само един мекосърдечен тъпанар би поставил използваемостта им под въпрос. Ако това е изтезание, то ваксинирането също е изтезание.

Иззад превръзката на Урсула долетя звук като от мишка, изпаднала в безизходна ситуация.

— Значи само се опитваш да засилиш кривата на възприемане, така ли, професоре? — попитах.

Габни изучаващо ме огледа, натисна бързо два пъти поред копчето и накара и двете жени конвулсивно да се разтърсят.

Наложих си да изглеждам безразличен.

— Въпреки че говориш за лечение — подзех, — ти непрекъснато използваш шокови удари, за да охлаждаш гнева си. Това не нарушава ли веригата дразнител-реакция? И защо, след като се опитваш да обърнеш Урсула, удряш с шокове и Джина? Тя е само дразнител, нали?

— О, я млъквай — каза той.

— Сексуално пренасочване — продължих. — Опитвали са го преди години. Още в началото на седемдесетте. И са се разочаровали.

— Примитивни боклуци. Методологически неиздържани. Макар че сигурно щеше да се превърне в нещо ценно, ако ония от движението на гейовете не бяха започнали да навират възгледите си в очите на всички. Ето ти тебе свободна воля!

Отново свих рамене.

Той продължи:

— Не вярвам съзнанието ти да е способно да смели някой и друг факт, но въпреки това ето ти един-два. Аз обичам жена си. Тя извлича тази любов от мен, за което съм й безкрайно благодарен. Тя е забележителен човек — първият член на семейството, завършил гимназия. Усетих забележителността й, още като я видях за пръв път. Пламъкът у нея — по дяволите, тя още малко и щеше да започне да свети. Затова нейният… проблем не ме спря. Напротив, той ме амбицира още повече. Тя се съгласи и с преценката ми, и с плана ми на лечение. Това, което постигнахме заедно, бе резултат на пълен консенсус.

— Принуда — вметнах.

— Не го казвай така, все едно че е нещо от ветеринарията, идиот такъв. Работихме двамата заедно, за да разрешим проблема й. Ако това не е терапия, не знам тогава какво е. И това, което се получи от съвместната ни работа, може да облагодетелства милиони жени. Самият план беше съвършено прост — позитивно затвърдяване, налагано след хетеросексуално предизвикана възбуда, и наказание, прилагано като последица от хомоеротични гледки. Прилагането на този план обаче се оказа грандиозно предизвикателство — да се адаптира парадигмата на женската психология. Ако обектът е мъж, възбудата се мери с уред. Степента на ерекция се измерва с помощта на специален пенилен пръстен. Жените обаче са устроени по-… скрито. Първоначалната ни идея беше да разработим нещо като минипръстен за клитора, но това се оказа непрактично. Няма да се впускам в подробности. Накрая именно тя даде идеята за сондата за измерване на вътрешновагиналната влага, която в момента носи с такава търпимост. Разполагайки с точни анализи на секретите, успяхме да съпоставим биоелектрическите промени, настъпващи при сексуална възбуда. А оттук нататък възможностите за по-нататъшно развитие са фантастични. В сравнение с нас Мастърс и Джонсън са на ниво пещерни художници.