Джонатан Келерман - Хладнокръвна ярост

Той натисна едно копче на дистанционното. Джина подскочи. Урсула, която гледаше, започна да издава хлипащи звуци.

Габни се обади:

— Престани, скъпа, или ще й изпека тъканта между ушите и планът за лечение ще отиде по дяволите.

По бузите на Урсула се стичаха сълзи. Бе мълчалива и неподвижна.

— Ако това те разстройва, скъпа, сърди се на себе си.

Пръстът му се вдигна от копчето.

— Ако бях егоистичен човек — обърна се той отново към мен, — щях просто да я убия. Обаче исках да придам на безсмисления й живот малко смисъл. Затова реших да я привлека… като помощник. Като дразнител, както ти така забележително добре се сети.

— Затова я отвлече.

— Не, не — възрази той. — Тя сама дойде.

— Като пациент при лекаря.

— Точно така. — Той се усмихна широко и доволно. — Обадих й се по телефона сутринта и й казах, че има промяна в графика. Вместо групова терапия тя ще има самостоятелен сеанс с мен. Възлюблената й доктор Урсула е болна и аз я замествам. Казах й, че днес ще направим една изключителна крачка напред и ще смаем възлюблената й доктор Урсула с невероятния напредък. Казах й да излезе с колата от имението и да ме вземе две пресечки по-нататък в точно уречено време. Настоях за ролс-ройса — подметнах й нещо там за важността на дразнителите. Защото, разбира се, тази кола беше със затъмнени стъкла. И тя пристигна точно в уреченото време. Помолих я да седне на другата седалка и седнах зад волана. Попита ме къде отиваме, но аз не й отговорих. Това предизвика видими симптоми на тревога — тя изобщо не беше готова за такъв род тайнствености. Повтори въпроса си. Пак не й отговорих нищо и продължих да карам. Започна да става неспокойна и да диша бързо — първи признаци. Когато се включих в магистралата, пристъпът на страх я обхвана с пълна сила. Подадох й един инхалатор, в който предварително бях сложил хлороформ, и й казах да поеме дълбоко. Тя го стори и веднага пое за царството на сънищата. Което бе прекрасно. Карах с около деветдесет километра в час и не исках да се мята из колата, да ми пречи и по този начин да привлече чуждо внимание. Докато в безсъзнание от нея ставаше чудесна спътничка. Стигнахме до язовира, където ме чакаше моят „Ланд ровър“. Прехвърлих я в него и бутнах тая лъскава тенекия във водата.

— Доста тежка работа за един човек.

— Искаш да кажеш, че е тежка работа за един човек на моята възраст. Да, но аз съм в чудесна форма. Природосъобразен живот. Творчески реализиран.

— Колата обаче не беше потънала — казах. — Беше се закачила за бетонната козирка.

Той не проговори, не помръдна.

— Доста лош план за точен човек като теб. И след като си оставил ланд ровъра горе, как после си се върнал до Сан Лабрадор?

— Охо — с подигравателно учудване забеляза той, — нашето момче показва зачатък на рационално мислене. Да, прав си, наистина имах помощник. Едно мексиканче, по-рано работеше тук при мен, на ранчото. Когато имахме повече коне. Когато жена ми обичаше да язди. — Към Урсула: — Спомняш ли си Клеофаис, скъпа?

Урсула отново стисна очи. Изпод клепачите й потекоха сълзи.

Габни продължи:

— Този Клеофаис — какво име само, а — беше едър и груб тип. Не че имаше нещо в главата. Беше си просто едно двукрако товарно животно. Бях започнал да се чудя дали да не го уволня — бяха останали само няколко коня, нямаше смисъл да харча пари, обаче прехвърлянето на госпожа Рамп представляваше за него един последен шанс да бъде полезен. Той ме закара до Пасадина, остави ме там, после се върна с ровъра до язовира и зачака. Именно той бутна ролса във водата. Обаче не бе преценил точно, не бе предвидил, че отдолу ще има козирка или какво беше там.

— Всеки би допуснал такава грешка.

— Не и ако внимава.

— Защо имам чувството — попитах, — че в бъдеще подобни грешки не го очакват?

— Защо, наистина. — Преувеличено невинен израз на лицето.

Урсула изстена.

Габни насочи поглед към нея:

— О-о, престани . Спести ми драматичните си изпълнения. Никога не си го харесвала — непрекъснато му викаше тъпа „мокра гърбина“ 29 29 Жаргон за нелегално влязъл в Щатите мексиканец. Тъй като част от границата между двете държави върви по река Рио Гранде, нарушителите откъм Мексико трябва да я преплуват, при което си намокрят гърбовете. — Б.пр. , все ме врънкаше да се отървем от него. Ето че пак стана на твоето.

Урсула немощно поклати глава и се отпусна на стола.

Попитах:

— След като се отървахте от ролса, къде закара госпожа Рамп?