Джонатан Келерман - Самозащита

Усмихна се едва-едва.

— В основни линии това е. Същата сцена сънувам всеки път.

— Колко пъти сте сънували този сън?

— Доста — тридесет или четиридесет.

— Всяка нощ?

— Понякога. Понякога два-три пъти седмично.

— От колко време?

— От средата на съдебния процес, т.е. от четири или пет месеца, нали? Но както казах, след първото посещение при вас престанах да го сънувам. До снощи. Предполагам, че се дължи на нервна преумора.

— Момичето от съня прилича ли на някоя от жертвите на Швант?

— Не. Аз не… Може да греша, но не мисля, че между Швант и съня ми съществува нещо общо. Не мога да ви обясня защо, просто такова е моето усещане.

— Някаква идея с какво може да е свързан?

— Не. Вероятно говоря пълни безсмислици.

— И не сте сънували този сън преди процеса?

— Никога.

— Случило ли се е нещо по средата на процеса, което да причини въпросната напрегнатост?

— Ами — каза Луси — започна, след като Майло Стърджис свидетелства по делото. Относно Кери. За изживяното от нея.

Гледаше ме втренчено.

— Но може да греша. Може би чутото за Кери е събудило нещо в мен. Идентифицирала съм се с нея и съм се върнала в детството си. Мислите ли, че това е възможно?

Кимнах.

Погледът й се зарея към океана.

— Проблемът е, че сцената от съня ми се струва позната. Като deja vu 3 3 Състояние, в което неща, които виждаме, ни се струват познати, сякаш вече сме ги виждали или преживели. — Б.пр. . Но същевременно нова и странна. А освен това, ходенето насън. Предполагам, че губя контрол над себе си. Това ме тревожи.

— Преди случвало ли ви се е да ходите насън?

— Поне аз нямам спомен.

— Подмокряхте ли леглото си като дете?

Лицето й поаленя.

— Каква връзка има това с ходенето насън?

— В някои случаи съществува биологична зависимост между нощното напикаване и сомнамбулизма. При част от хората те са генетично заложени.

— Ами… Да, подмокрях се нощем. Продължи кратко, докато бях съвсем малка.

Размърда се неспокойно в креслото.

— Сънищата будят ли ви?

— Събуждам се с мисълта за тях.

— В някакъв конкретен период от нощта ли?

— Рано сутрин, но навън е още тъмно.

— Как се чувствате физически, когато се събудите?

— Малко отпаднала — изпотена, с пресъхнали устни и сърцебиене. Понякога започва да ме боли стомахът. Сякаш имам язва. — Натисна с пръст корема си.

— Имали ли сте язва?

— Съвсем малка, за няколко седмици — беше през лятото преди постъпването ми в колежа. Сънищата предизвикват същата болка, както тогава, но не така остра. Обикновено болката отшумява. Ако не отшуми, вземам антиацид.

— Предразположена ли сте към стомашни болки?

— От време на време се появяват, но нищо сериозно. Здрава съм като кон.

Отново обърна поглед към океана.

— Стържещият звук… Имате ли някакви предположения за него?

— Вие свързвате ли го с нещо?

Дълга пауза.

— Нещо… сексуално. Така предполагам. Заради ритмичността.

— Мислите, че мъжете са я използвали сексуално?

— Може би, но има ли значение? Това е само сън. Може би трябва да го забравим.

— Повтарящите се неприятни сънища обикновено сочат за нещо, таено на подсъзнателно равнище, Луси. Мисля, че сте достатъчно разумна и ще приемете този факт.

— Какво ли би могло да се таи в моето подсъзнание?

— Тук сме, за да разберем какво е то.

— Да. — Усмихна се. — Предполагам, че е така.

— Има ли нещо друго, което искате да ми кажете за съня?

Замисли се.

— Понякога сякаш фокусът се сменя — точно по средата.

— По-ясна или по-мъглява става сцената?

— И двете. Сякаш някаква камера се движи напред-назад. Сякаш някой си играе с обектив, скрит в мозъка ми — някакво малко джудже, зъл дух. Знаете ли какво представляват те?

— Зъл дух, обсебващ спящи жени. — „А след това ги насилва.“

— Зъл дух — повтори тя. — Сега пък се впускам в митологията. Всичко това започва да ми се струва глупаво.

— Момичето от съня прилича ли на момиче, което познавате?

— Виждам само гърба й. Не виждам лицето й.

— Можете ли да я опишете все пак?

Затвори очи и за втори път през този сеанс главата й започна да се олюлява.

— Да видим… облечена е в къса бяла рокля — много къса. Едва покрива горната част на бедрата й… има дълги крака. Стегнати бедра… като на състезателка по аеробика… и дълги черни коси. Висят надолу като завеса.

— На колко години е според вас?

— Хм… тялото й е младо. — Отвори очи. — Най-странното е, че тя изобщо не помръдва, дори когато мъжът, който я носи, я оставя на земята. Като човек… който не е в състояние да владее тялото си. Само това си спомням.