Джонатан Келерман - Самозащита

Засмя се, целуна ме отново, после ме отстрани от себе си и се запъти към банята.

Спайк търпеливо бе изтърпял демонстрацията на взаимна нежност, но сега гледаше наистина уморено. Едно наминаване към купичката с вода — и отново бе във форма. Нахраних го с любимите натрошени кокали и месни питки, после го изведох на разходка по брега и го наблюдавах как поглъща пясък. Приливът беше нисък и той не се отделяше от пътеката, като спираше от време на време и вдигаше крак над сметта от съседните къщи.

Робин прекара известно време с книга във ваната, а аз довърших един доклад за съдия по бракоразводни дела, работещ върху спор за попечителски права. Надявах се препоръките ми да спестят поне малко от болката на три деца.

В седем и половина позвъних в службата си; после оставихме Спайк да се наслаждава на млечния десерт и фестивала на рапмузиката по МТВ, качихме се в стария ми „Севил“, модел 79-а, минахме край Пепърдайн Юнивърсити и поехме по кея в Малибу към „Бовила“.

Това е френски ресторант на сушата, направо античен, ако се сравнява с модерните заведения на Ел Ей, открити след президентството на Рейгън.

Вечеряхме в спокойна обстановка под звуците на странна интерпретация на „Да започнем «Бегуин»“, творба на Шостакович, няколко песни на „Карпентърс“ 2 2 Изпълнители на мелодичен рок през 60-те. — Б.пр. , на мелодии от филма „Оклахома“. Докато пиехме кафето си, дойде управителят.

— Доктор Делауер? Търсят ви на телефона.

Отидох до апарата на бара.

— Здравейте, доктор Делауер. Обажда се Сара от вашата служба. Не зная дали постъпвам правилно, но преди няколко минути имаше телефонно позвъняване от ваша пациентка на име Луси Лоуел. Каза, че не е спешно, но звучеше доста тревожно. Сякаш едва сдържаше сълзите си.

— Остави ли съобщение?

— Не. Казах й, че сте си тръгнали, но че мога да ви открия, ако случаят е спешен. Отвърна, че не е важно, щяла да ви потърси утре. Нямаше да ви безпокоя, но звучеше много нервно. Предпочитам да проявявам предпазливост в работата си с пациентите на психотерапевти.

Издиктува ми домашния номер на Луси в Уудланд Хилс.

На позвъняването ми се отзова ленивият глас на Питър:

— Не можем да отговорим на позвъняването ви веднага, оставете съобщение.

Започнах да говоря, когато в слушалката прозвуча гласът на Луси:

— Казах им, че не се налага да ви безпокоят, доктор Делауер. Съжалявам.

— Не ме безпокоите. Какво мога да направя за вас?

— Наистина всичко е наред.

— Докато съм на телефона, бихте могли да ми кажете какво става.

— Нищо, само сънят… Онзи, който сънувах, когато започнах сеансите при вас. Изчезна веднага след първия сеанс и мислех, че никога няма да се върне. Но тази вечер отново го сънувах — беше много реалистичен.

— Един сън ли? Който се повтаря?

— Да. Освен това вероятно съм ходила насън. Унесох се, докато гледах телевизия, както обикновено, а се събудих на пода в кухнята.

— Пострадали ли сте?

— Не, не, добре съм, не бих искала да прозвучи по-сериозно, отколкото всъщност е — просто ми беше някак странно, като разбрах какво съм направила.

— Сънят свързан ли е с Швант?

— Не, това е странното: няма нищо общо с него. Затова не исках да говоря за съня. А после, когато спрях да го сънувам, предположих…

Погледнах към Робин — останала сама на масата, в момента си пудреше носа.

— Искате ли да ми разкажете за този сън?

— Ами… ще прозвучи много нелюбезно, но бих предпочела да не го обсъждаме по телефона.

— Има ли някой при вас?

— Не, защо?

— Чудех се дали моментът не е подходящ.

— Не, не, сама съм.

— Питър не живее ли с вас?

— Питър? А, телефонният секретар. — Приглушен смях. — Не, той живее на друго място. Записа гласа си вместо мен от съображения за безопасност. Така трудно би се разбрало, че живея сама.

— Заради процеса ли?

— Не, направи го преди това. Опитва да се грижи за мен… Наистина, доктор Делауер, аз съм добре. Съжалявам, че са ви обезпокоили. Можем да обсъдим това при следващия сеанс.

— Той е след повече от седмица. Искате ли да дойдете по-рано?

— По-рано… Да, благодаря.

— Какво ще кажете за утре сутринта?

— Мога ли да поискам отново ранен прием? Ако е невъзможно, просто ми го кажете, но непрекъснато съм претрупана с работа, а и разстоянието от Долината…

— По същото време. Аз съм от ранобудните.

— Искрено ви благодаря, доктор Делауер. Лека нощ.

Върнах се при Робин, когато прибираше несесера си.