Джонатан Келерман - Самозащита

Бе арестуван седмица по-късно в покрайнините на Темп, Аризона, от патрулиращ по магистралата полицай, докато сменял гума на черната мазда. В жабката на каросерията намерили мумифицирана детска ръка — не била ръката на Кери, така и не успели да я идентифицират.

Отпечатъкът върху дървената част на леглото се оказа фалшива следа: излезе, че е на прислужницата на Филдингови, която била в Мексико в седмицата на убийството и затова не й направили отпечатъци за съпоставителен анализ.

Мълчаливо слушах разказа на Луси и си спомних за среднощните срещи на чаша питие с Майло, докато ми разказваше хода и обратите в разследването.

Понякога в съзнанието ми неочаквано изплуваха ужасяващите картини.

Снимката на Кери Филдинг като петокласничка.

Безцветният блясък в очите на Швант, увисналите му мустаци, усмивката на търговец, мазната черна опашка, която мачкаше между дългите си бели пръсти.

Доколко основателни надежди за връщане на душевния си покой можеше да храни Луси?

Може би ако научех повече за нея и за живота й, щях да съм в състояние да дам по-реалистичен отговор.

Засега Луси не бе открехнала тази врата пред мен.

Прехвърлих няколко документа, отидох с колата до Транкас да купя зеленчуци и се прибрах в два часа — навреме, за да не пропусна позвъняването на Робин, с което ме информираше, че ще си бъде у дома след два часа.

— Как вървят нещата? — попитах аз.

— Ще ни е нужна нова централна тръба за клоаката. Била е съсипана от нечии тежки инструменти.

— Нечии?

— Все още никой не си е признал. Може да е било трактор, таран, някой от товарните камиони, дори брадва.

Поех дълбоко въздух. Напомних си, че съм помагал на стотици пациенти да се успокоят по този начин.

— Колко ще ни струва?

— Още не знам. Ще се наложи да вдигнем целия град, за да накараме застрахователите да се срещнат с нашите водопроводчици. Съжалявам, скъпи, мисля, че това е последната от големите щети. Как минава твоят ден?

— Прекрасно. А твоят?

— Да кажем, че всеки ден научавам нови неща.

— Благодаря ти, че вършиш черната работа, скъпа.

Засмя се:

— На жената й е потребно хоби.

— Как е Спайк?

— Държи се като много послушно момче.

— Относително или изцяло?

— Изцяло! Един от работещите по покрива има женски питбул, завързан за камиона му, и двамата със Спайк добре се спогаждат.

— На това ли казваш добро държане? Това е нагон за оцеляване.

— Всъщност тя е мило куче, Алекс. Спайк я омагьоса: тя започна да го ухажва и да го почиства.

— Поредното завоевание на жабешкия принц. Искаш ли да приготвя вечеря?

— Какво ще кажеш да вечеряме навън?

— Ъ-ъ… Какво ще кажеш за „Бовила“ около осем?

— Дадено. Обичам те, Алекс.

— И аз те обичам.

Включих телевизора и попаднах на измислено публицистично предаване на една от местните кабелни мрежи. Петминутна закачлива размяна на реплики между две от водещите. След това се намеси мъжката половина от екипа, за да обяви: „А сега актуална информация от демонстрацията в центъра на града“.

Мраморната фасада на Съдебната палата изпълни екрана, после камерата показа скандиращи демонстранти, които развяваха плакати.

Противници на централизираното правораздаване, носещи предварително подготвени плакати. Зад тях — втора тълпа.

Около двадесет млади жени, облечени в черно, размахваха ръчно изписани лозунги.

Вдовиците.

По време на процеса бяха проявили предпочитания към мъртвешки бял грим за лицето и сатанински атрибути като допълнителни аксесоари.

Те също скандираха.

Камерата се приближи до предварително напечатаните лозунги:

Заключете газовата камера, губернаторе! Всяко убийство е грешка!

„Не“ на смъртното наказание!

Библията казва: Затова няма да убивам!

След това към ръчно изрисуваните плакати: пентаграми и черепи, готически букви, трудно разчетими.

Освободете Джоуб! Джоуб е Бог!

Шествието стигна до сградата на съда. Полицаи с каски и гумени палки препречиха пътя им.

Викове на протест. Подсвирквания.

Друга група — на отсрещната страна на улицата. Строителни работници, сочещи с пръст и заливащи се в присмехулен кикот.

Една от Вдовиците им изкрещя. Озъбени гримаси от двете страни на улицата, показване на среден пръст. Внезапно един от мъжете с каски се стрелна напред, размахвайки заканително юмруци. Неговите приятели го последваха и преди полицията да успее да се намеси, работниците се вклиниха в тълпата със скоростта и пробивността на футболни нападатели.