Джонатан Келерман - Самозащита

Къщата бе малка: хиляда квадратни метра сиво-кафява почва със скромна сграда, чиято фасада гледа към шосето иззад висока дървена ограда и двоен гараж, в който Робин — след като реши да даде под наем партерното помещение на жилището си във Венеция — бе подредила своя магазин за лютиери. Между къщата и входа на оградата имаше нисък участък, обрасъл в буйна зеленина и превърнат в градина, а също и стара дървена тръба за гореща вода, неизползваема от години. Над потъналата в зеленина долчинка бе прехвърлен дървен пешеходен мост.

Портал в задната част на парцела даваше излаз към брега — каменист скат, сгушен в забравен малък залив. Откъм сушата се виждаха планински възвишения, осеяни с диви цветя. Залезите бяха ослепително красиви, а понякога към брега приближаваха морски лъвове и делфини, които лудуваха на метри от плажната ивица. На около петдесетина метра по-надолу имаше колонии кафяви водорасли, където от време на време спираха рибарски лодки и се конкурираха с кормораните, пеликаните и чайките. Веднъж дори опитах да поплувам. Водата бе ледена, носеше много ситни камъчета, а повърхността й — бяла от пръските на прибоя.

Приятно тихо местенце, ако изключим появяващите се понякога ревящи джетове от военновъздушната база „Едуардс“. Мълвата говореше, че някога тук живяла голяма филмова звезда заедно с двама тийнейджъри, преди да заснеме великия си филм и си построи пясъчен замък на Броуд Бийч. Документиран факт е, че някакъв безсмъртен джаз музикант прекарал една зима в дървена къщичка в източната част на плажа; инжектирайки си хероин нощем, той свирел в дует с морския прилив, докато бавно потъвал в опиумно блаженство.

Сега нямаше никакви звезди. По-голяма част от постройките бяха бунгала, собственост на сезонно почиващи. Те обаче бяха заети, за да отделят време за отмора. Дори в празнични дни, когато централната част на Малибу е пренаселена от летовници, нашият район оставаше безлюден.

Спайк е френски булдог, животно със странен вид. Десет килограма опакована в черно туловище мускулна маса, рязани уши, набръчкано лице с плоска муцуна, върху която спокойно може да се пише. По-скоро жаба, отколкото вълк, но храбър като лъв.

Най-доброто описание е бостънски териер след курс хранене със стероиди, но нравът му е типичен за булдог — спокоен, верен, обичлив, упорит.

Беше влязъл случайно в живота ми, почти в несвяст от глад и жажда, останал безпризорен след смъртта на своята стопанка. По онова време най-малко се нуждаех от домашен любимец, но той търпеливо си проправи път до сърцата ни.

Като пале е бил обучен да избягва вода и ненавиждаше океана, стоеше далеч от разбиващите се в брега вълни и побесняваше по време на прилива. Понякога се появяваше заблудил се териер или сетер и той лудуваше с тях, докато езикът му увиснеше в немощ и краката му започнеха да се преплитат.

През повечето време се навърташе около Робин, сядаше между двете предни седалки на пикапа и пътуваше с нея до работната площадка. Тази сутрин излязоха в шест и в къщата цареше мъртва тишина. Отворих остъклената врата, за да пропусна вътре горещия въздух и шума на океана. Кафето беше готово. Взех чашата, излязох на верандата и се замислих за Луси.

Беше телефонирала десет дни след като Майло й бе дал моя телефонен номер. Нищо необичайно. Посещението при психолог е трудна стъпка за повечето хора, дори в Калифорния. Малко плахо Луси помоли за прием в 7:30 сутринта, за да има време да стигне до Сенчъри Сити преди 9:00 часа. Остана изненадана, когато се съгласих.

Закъсня с пет минути и започна да се извинява. С усмивка.

Красива, но изпълнена с болка усмивка, която сякаш бе нейната защита. Продължи да се усмихва така до края на сеанса.

Беше умна, изразяваше се добре и непрекъснато привеждаше факти: тънкостите в стратегията на прокурора по време на процеса, маниерните жестове на съдията, състава на семействата на жертвите, вулгарността на Швант, сензационните коментари на репортерите. Когато дойде моментът да си тръгва, останах с впечатление, че е разочарована.

Щом я посрещнах на външния портал при второто й идване, видях с нея млад мъж. Към края на двадесетте си години, висок, слаб, с извити вежди, оредяваща руса коса, с бледа кожа и кафяви очи като тези на Луси, а усмивката му бе по-страдалческа от нейната.

Представи го като брат си Питър, а той каза: „Приятно ми е“ — с тих, сънен глас. Подадохме си ръце. Неговата бе костелива и студена, но някак отпусната.