Джонатан Келерман - Самозащита

Обърна се към мен.

— Когато бях на четиринадесет, реших, че ми е дошло до гуша и накарах съквартирантката си да каже, че ме няма в спалното. След този случай престана да се обажда. С великите хора имаш шанс само веднъж.

Направи усилие да се усмихне, устните й отчаяно се опитваха да застанат в подходящото положение. Накрая успя да принуди ъгълчетата им да се извият нагоре.

— Не е чак толкова страшно, доктор Делауер. Мама е умряла, когато съм била толкова малка, че нямах възможност да почувствам разликата от нейната загуба. А той беше… Нищо. Както вече казах, животът на други хора е къде по-тежък.

— Този стремеж към обикновеност…

— Наистина харесвам своята обикновеност. Нито искрица талант у мен, а също и у Елфи. Вероятно затова нищо не го свързва с нас. Ние сме живо свидетелство, че е създал посредственост. Вероятно му се е искало всички ние да не съществуваме. Горката Джо задоволи това му желание.

— Как умря тя?

— Изкачи някакъв връх в Непал, но така и не слезе от него. Съпругите му също се съобразиха с желанието му. Три от четирите му жени са покойници.

— Майка ви вероятно е била много млада, когато е починала.

— На двадесет и една. Простудила се и починала от термичен шок.

— Значи е била на двадесет, когато се е оженила за него?

— Ненавършени. Той бил на четиридесет и шест. Била е второкурсничка в колежа „Барнард“. Срещнали се, тъй като тя отговаряла за привличането на оратори в колежа. Поканила го. Три месеца след това напуснала колежа, той я завел в Париж и там се оженили. Елфи е роден там.

— Кога се разведоха?

— Не са. След моето раждане той се върнал във Франция. Малко след това тя починала. Лекарите многократно му звънили, но той не пожелал да разговаря. Две седмици след погребението на адреса на леля Кей пристигнала пощенска картичка, съпроводена с чек.

— Кой ви разказа това?

— Елфи. Знае го от леля Кейт. След като завърши колежа, отиде да се срещне с нея в Нова Зеландия.

— Кен и Джо са по-големи от вас и от Елфи, нали?

— Да, майка им била втората му съпруга, мама — третата. Първата била Терез — известна френска поетеса.

Поклатих глава.

— Очевидно е била една от най-сензационните личности в Париж в годините след войната. Движела се заедно с Гертруд Стайн 5 5 Гертруд Стайн (1874 — 1946) — американска писателка, живяла във Франция. — Б.пр. и нейното обкръжение. Напуснала го заради някакъв испански тореадор, но скоро след това загинала при автомобилна катастрофа. Следва Ема — майката на Кен и Джо. Била художничка, неособено известна. Починала преди петнадесет или шестнадесет години от рак на гърдата. Нея напуснал заради моята майка. Четвъртата била Джейн не знам коя си, помощник художествен директор в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Причина за срещата им била колекцията негови картини, съхранявани във фондовете на музея, и той искал да ги включи в авторска изложба, за да напомни отново за художническите си изяви, които, както знаете, отдавна са история. Същото се отнася и до литературните му постижения. Както и да е, зарязва я година по-късно и оттогава не се е женил. Но няма да се изненадам, ако в живота му отново има някое младо миловидно създание.

Кръстоса крака и сключи длани около коляното си.

„Не спира да разказва подробности за живота на човек, който по собствените й думи не е играл никаква роля в нейния собствен.“

Сякаш прочете мисълта ми.

— Знам, знам, изглежда, че ме е интересувал достатъчно, за да узная тези неща, но ги знам от Елфи. Преди няколко години се бе заел да „потърси корените ни“. Сърце не ми даваше да му кажа, че те изобщо не ме интересуваха.

Сключи ръце на гърдите си.

— Така — разсъждавах на глас — поне знаем, че никога не сте били в дървената колиба. Поне не заедно с баща си.

— Наричайте го Бък, моля ви. Мистър Мачо, Великия или както искате, само не баща.

— Къде живяхте през лятото след завършване на колежа?

За миг се смути.

— Записах се като доброволка в Центъра за образователни програми в Бостън.

— Трудно ли беше?

— Не. Харесваше ми да преподавам. Беше в Роксбъри, клас хлапета от гетото, които бяха много отзивчиви. Напредъкът им, постигнат за едно лято, беше осезателен.

— Мислили ли сте да се отдадете на преподаване?

— Имах такива идеи, но след всички години, прекарани в училище — всъщност аз израснах в училище — просто не бях готова да прекарам останалата част от живота си в класна стая. Все пак може би щях да стана учителка, но тогава изникна възможността с деловодството и просто оставих събитията да ме водят.