Джонатан Келерман - Самозащита

Мислех за самотата, в която тя бе прекарала детството си. Майло бе споменал за тежки времена, закалили духа й. Може би нямаше нищо специфично, просто години натрупвана самота.

— Това е — рече тя. — Сега разбирате ли съня ми?

— Напротив.

Погледна ме и се засмя:

— По-добре никакъв отговор, отколкото погрешен. Правилно, много правилно. — Засмя се отново, но ръцете й бяха напрегнати и се движеха неспокойно, а ходилата й тактуваха по пода. — Предполагам, че съм малко изнервена.

— От какво?

— От неговото присъствие в съня ми. Това е… нежелано присъствие. Защо се появи точно сега?

— Може би вече сте готова да се справите с гнева, таен към него.

— Може би — неуверено повтори тя.

— Мислите, че моментът не е подходящ?

— Не зная. Наистина не мисля, че тая гняв към него. Не заслужава дори гнева ми.

В гласа й се прокрадна ярост.

— На каква възраст е момичето от съня?

— На деветнадесет или на двадесет, струва ми се.

— Възрастта, на която майка ви се е омъжила за него.

Зениците й се бяха разширили.

— Според вас сънувам насилването на майка ми от негова страна? Но мама е била руса, а това момиче е с тъмни коси.

— Сънищата невинаги са свързани с реалността.

Потъна в размисъл.

— Предполагам, че може би е това. Или символизира нещо друго — като младите момичета, след които постоянно тичаше. Но наистина не мисля, че съм сънувала сексуалните му партньорки. Съжалявам.

— За какво?

— Искам от вас интерпретации на съня, които след това оборвам.

— Няма проблем — отвърнах аз. — Става въпрос за вашия сън.

— Да… но ми се искаше да не бе мой. Някакво предположение кога ще се отърва от него?

— Не зная, Луси. Колкото повече знам за вас, толкова по-добри отговори ще съм в състояние да дам.

— Означава ли това, че ще е необходимо пак да разказвам за миналото си?

— Би било добре, но не е необходимо, ако ви е неприятно да го правите.

— Налага ли се да говоря за него?

— Не преди да сте готова за това.

— Ами ако никога не съм готова?

— Решението зависи от вас.

— Но вие смятате, че би било полезно.

— Той е част от съня ви, Луси.

Понечи да изпука един от пръстите си, но се спря.

— Нещата започват да стават сериозни — рече тя. — Може би все пак трябва да позвъня на онези психарчета от телевизията.

След като си замина, аз се отдадох на разсъждения за съня.

Сомнамбулизъм. Нощно напикаване.

Накъсването на съня често се съпровожда от комплекс синдроми: постоянни кошмари, безсъние, дори нарколепсия 6 6 Състояние на непрекъснато и неконтролируемо желание за сън. — Б.пр. . Но внезапната поява на тези симптоми означаваше наличие на силен стрес: материалите по съдебния процес или нещо, което бе породено от самия процес.

Предположението й за зъл дух беше интересно.

Сексуално посегателство.

Бащата похитил девойка. Ритмични стържещи шумове.

Последовател на Фройд би се влюбил в подобна клинична картина: ненамерили еротично изражение пристрастия към напусналия семейството баща се съживяват отново в съзнанието под формата на натрапчиви кошмари.

Някогашните чувства изплуват, защото процесът е отслабил психологическата отбрана.

За едно нещо обаче имаше право: този баща беше различен.

И неуместен.

Спуснах се с колата към града, шофирайки първо по магистралата към Сънсет 7 7 Sunset Blvd — известният Булевард на залеза в Лос Анджелис. — Б.пр. , а след това поех на изток — към района на университета.

В отдел „Проучвания“ на библиотеката потърсих в компютърния каталог индекс на М. Беярд Лоуел. Страница след страница библиографски справки, като се започне от 1939 — годината, в която бе публикувал първия си роман „Викът на утрото“, превърнал се в крайъгълен камък на американската литература, след който следваха пълни справки за всички негови новели, стихосбирки и авторски изложби.

Да се прегледа всичко това щеше да е необходим цял семестър. Реших да започна с творческия период, съответстващ на времето от съня на Луси, т.е. публикуваното от Лоуел преди двадесет и две години.

Първата препратка бе към сборник стихове, озаглавен „Команда: Прогони светлината“, издаден навръх Нова година. Останалото бе критически обзори. Покатерих се до указаните рафтове и започнах своя опреснителен курс по американска литература.

Намерих книгата на лавицата със стихосбирки — тънка книжка със сива обложка, отпечатана от едно от престижните нюйоркски издателства. Библиотечният картон показваше, че не е била заемана от три години. Отидох в отдела за периодични издания и започнах да мъкна том след том подвързани списания към празната помощна количка. Когато ръцете ми отмаляха, седнах да почета.