Джонатан Келерман - Самозащита

Вестникът цитираше лейтенанта, арестувал Трафикънт по обвинението в предумишлено убийство: „Появата на този човек е наистина лоша новина. Със същия успех биха могли да запалят фитила на пръчка динамит и да чакат нейното избухване“.

Следващите няколко библиографски справки се оказаха препратки към интервюта с Тери Трафикънт. Помолен да се опише сам, той отговаряше: „Утайка, превърната в тор, градски абориген, впуснал се в изследване на един нов свят“. Бившият затворник често цитираше класиците, позоваваше се на марксизма и на авангардната литература. Запитан за престъпленията му, той казва: „Всичко това е отдавна мъртво, а аз не съм погребален агент“. Възхищавайки се на свободолюбивия дух на Бък Лоуел, определя своя покровител като „един от четиримата велики мъже, живели някога, наред с Исус Христос, Кришнамури и Петер Куртен“. Запитан кой е Петер Куртен, той отвърнал: „Провери това в дебелите книги, Джак“ — и прекратил интервюто.

Авторът на статията бе установил, че Петер Куртен е германски масов убиец, по прякор Дюселдорфското чудовище, който между 1915-а и 1930 година изнасилвал по особено мъчителен начин, а след това съсичал десетки деца, мъже и жени. Куртен имал и други странности: сношаване с различни домашни животни и изразеното на път за екзекуцията желание да чуе шуртенето на собствената си кръв в момента на настъпване на смъртта.

Потърсен повторно по телефона и запитан как е възможно да квалифицира такъв човек като „велик“, Трафикънт отвърнал: „Всичко е въпрос на контекст, приятелче“ — и затворил.

В редакцията заваляли възмутени читателски писма. Няколко религиозни водачи анатемосали Лоуел в своите неделни служби. Лоуел и Трафикънт отказвали всички интервюта и след около седмица бурята утихнала. През май „От глада до яростта“ била издадена с обичайно поместваните положителни рецензии, предизвикали отпечатване на допълнителен тираж, а до десети ноември вече е включена в класацията на най-продаваните заглавия, изготвяна от „Ню Йорк Таймс“. Планираното представяне на книгата в страната било отменено, след като Трафикънт не се появил за интервю в предаване от сутрешния блок, излъчвано по един от националните канали.

Запитан за местонахождението на Трафикънт, Лоуел казва:

— Тери ни напусна преди няколко седмици. Веднага след онази глупава идиотщина около Куртен. Думите имат различно значение за хора като него. Беше дълбоко наранен.

— Ранима душа ли беше? — попитал репортерът.

— Всичко е въпрос на контекст — отговорил Лоуел.

През следващите две десетилетия публикациите за Лоуел ставаха все по-редки, а в края на този период имаше само няколко, защитени с докторати тези, приписващи му специфична жизнелюбива агресия, която сред академичните кръгове минава за остроумие. Тиражът на „Команда: Прогони светлината“ бил съкратен, а други книги или картини не били създадени. Нито дума за Тери Трафикънт, въпреки че неговата книга е била преиздавана.

Заех сивото томче за домашен прочит и поех към къщи. Докато шофирах край каньона Топанга, се запитах дали величието все още живееше там.

В каньона Лас Флорес смущения заглушиха радиото в колата ми. Започнах да въртя тунера и чух името Швант в края на новинарски преглед. След това музикалният водещ обяви:

— А сега да послушаме музика.

Не успях да намеря станция с новини и превключих на дълги вълни. Всички новинарски емисии бяха стигнали до преглед на спортните събития, а по другите станции излъчваха музика, разговори или реклами.

Отказах се и насочих вниманието си върху красотата на пътя, който, открит и чист, се извиваше като панделка край синевата на морската шир. Дори търговската зона край кея на Малибу изглеждаше красива под лъчите на следобедното слънце. Магазини за бански костюми, школи по гмуркане, шезлонги и компании за недвижима собственост, които имитираха заетост дори във времето за обедна дрямка.

Вече у дома, взех една бира и стиховете на Лоуел и излязох на верандата.

Противна работа. Нищо общо с изящната поезия и жизнелюбивите разкази, излезли изпод перото му през четиридесетте и петдесетте години. Почти във всички стихотворения се говореше за насилие, а много от тях сякаш го величаеха. Първото, озаглавено „Убийство“, звучеше като хайку 9 9 Японско тристишие, обикновено състоящо се от 17 срички. — Б.пр. :