Джонатан Келерман - Самозащита

Следващото прокламираше:

Заглавната поема представляваше празен черен лист. Част от другите стихотворения бе по-скоро случайно събрани думи, а една, разположена върху цели шест страници поема се състоеше от четири четиристишия и бе написана на език, който според бележката под линия се определяше като „финландски, глупав“.

Не беше трудно да се разбере защо книгата се е оказала провал и защо бе очаровала Трафикънт.

Представих си го как се възторгва от нея, докато я чете в килията си, после как пише пламенно писмо в защита на Лоуел.

Мотивите му едва ли са се заключавали само до споделени литературни вкусове. С няколко хвалебствени думи бе успял да си купи предсрочно освобождаване под гаранция.

Прочетох отново последната поема.

Жена, която си го проси, по-късно презряна, защото се е отрекла от желанието си.

Може би класически мъжки фантазии за изнасилване?

Злият дух на Луси…

Символиката на похищението в съня.

Беше ли чела това ужасяващо малко книжле, може би като част от „връщането към корените“, предприето от брат й?

Прочела е и се е идентифицирала с жертвата.

Ами ако сънят представляваше нещо много по-логично? Ако самата тя е била насилена сексуално?

В разговора ни каза, че никога не е била жертва на насилие. Но ако се беше случило много отдавна и подсъзнателно е потискала спомена, това означава, че не може да си спомни събитието.

Сънят се появил, след като Майло бе дал показания относно смъртта на Кери.

Идентифициране с дете, станало обект на насилие.

Насилена като дете, не от нейния баща — не е бил там, за да го направи — но от негов заместител? Може би учител или друг възрастен, на когото е вярвала.

Други мъже в нейния сън, редом с бащата, който я е наранил, но по друг начин.

Спомних си как се е събудила на пода в кухнята.

Безсилието в цялата ситуация.

Възмездяване.

А може би нито едно от гореизброеното.

Напрягах ума си още известно време, разигравайки различни хипотези, но не постигнах напредък, затова станах и влязох в къщата. Спомнил си за новините по радиото, започнах да превключвам телевизионните канали, докато попаднах на някакво ново предаване. Нещо, свързано с Източна Европа.

После ухилената физиономия на Швант се появи в горния ъгъл на екрана.

— Полицията в Санта Ана разследва потресаващото убийство на млада жена с все още неустановена самоличност, чието тяло било открито в найлонов чувал рано тази сутрин край магистралата за Санта Ана. Източници, близки до разследването, твърдят, че белезите на убийството са поразяващо сходни със специфичните характеристики на серийните убийства, за които Голфиста — Джоуб Швант, неотдавна бе осъден на смърт. Хипотезата за убиец, подражаващ на Швант, но действащ извън района на Ориндж Каунти, също се проверява. Ще следим хода на разследването и ще ви запознаваме с новите факти около случая.

Прекалено много лоши новини, време бе да се разтоваря.

Пробягах цялата дължина на плажа, забравяйки, че краката ми не бяха на осемнадесетгодишен младеж. Когато се прибрах, телефонът звънеше. Линията, на която се обаждаше Луси. Отново.

— Доктор Делауер? Аз съм… Обаждам се от сградата на компанията. Имах… малък проблем. — Гласът й се снижи до шепот, който едва чувах. Шумът, идващ от нейния край на линията, не ме улесняваше особено.

— Какво се случи, Луси?

— Сънят… Аз… Сънувах го отново.

— След тазсутрешната ни среща ли?

— Да. — Гласът й потрепери. — Тук, в службата, докато седях на бюрото си… Господи, толкова е… Налага се да говоря тихо. Обаждам се от телефонен автомат във фоайето и хората ме наблюдават. Чувате ли ме?

— Да, чувам ви добре.

Затаи дъх.

— Чувствам се толкова глупаво. Да заспя на бюрото си!

— Кога стана това?

— По обяд. Ядях донесения от къщи сандвич, за да спестя време и наваксам с работата. Предполагам, че съм задрямала, не зная, наистина не си спомням.

— Вземали ли сте някакви успокоителни?

— Само „Тиленол“ — за главоболие.

— Никакви сънотворни или други лекарства, които да ви упоят?

— Не, нищо такова. Аз просто… заспах. — Започна да шепне: — Сигурно съм се събудила от съня, защото бях на пода, краката ми… сънят още беше в главата ми, съвсем ясен. Представяте ли си — в средата на офиса. Божичко!