Джонатан Келерман - Самозащита

Погледна ръката ми, отпусната върху рамото й. Аз я отместих, а тя седна в креслото.

— Господи! — възкликна тя. — Налудничаво е! Да не би да губя контрол върху себе си?

— Не — убедено възразих. — Очевидно това е реакция на някаква форма на стрес и ние ще открием за какво става въпрос. Искам да се срещнете с невролог, за да сме сигурни, че не е нещо органично.

Спря да диша и впери ужасен поглед в мен.

— Като какво? Мозъчен тумор ли?

— Не, нищо подобно, не исках да ви тревожа. Необходимо е да се уверим, че не става въпрос за разстройване на съня вследствие употребата на лекарства. Последното е малко вероятно, но бих предпочел да сме сигурни, че пътят пред нас е чист.

— Пътят пред нас? Звучи така, сякаш ще пътуваме.

— В известен смисъл ни предстои точно това, Луси.

Извърна се към прозореца.

— Не познавам нито един невролог.

Дадох й името и телефонния номер на Фил.

— Няма да бъде недискретно или болезнено.

— Надявам се. Мразя да бъда опипвана. Ще отида утре. А сега по-добре да се прибера у дома.

— Защо не останете тук и не починете малко, преди да тръгнете?

— Признателна съм ви за поканата, но няма да се възползвам. Много съм уморена, единственото ми желание е да се добера до леглото.

— Искате ли малко кафе?

— Не, ще се оправя. По-скоро е емоционално изтощение, а не нужда от сън.

— Сигурна ли сте, че искате да тръгнете веднага?

— Да, не настоявайте. Извинявайте за главоболията.

— Не е необходимо да се извинявате, Луси.

— Благодаря за отделеното време — ще го включим в сметката. — Погледна ме, за да се увери, че няма да възразя.

Кимнах и я съпроводих до вратата. Луси отвори и отново ми благодари.

— Не искам да увеличавам тревогите ви — започнах аз, — но ще го видите по новините довечера. Днес е открит труп, белезите по който са сходни с тези по телата на жертвите на Голфиста. Възможно е това да е дело на негов подражател.

— О, не! — изстена тя и се облегна на касата. — Къде?

— В Санта Ана.

— Това е в Ориндж Каунти, значи Майло няма да работи по случая. Много лошо. Той би могъл да го разкрие.

Фил Остерлиц ми телефонира на следващия ден.

— Съвършен картон — каза той. — Най-здравият човек, когото съм преглеждал от доста време, като изключим повишената й тревожност. Въпреки това кръвното й налягане беше нормално. Де и моето да имаше същите стойности!

— Каква тревожност забеляза?

— Повишена реактивност. Страх от докосване — искаше да знае какво точно щях да направя, как, кога и защо. Искаш ли да чуеш моето предположение? Изострен сексуален комплекс. Това ли бе причината да се обърне към теб?

— В момента нейната сексуалност не е обект на терапията, Фил.

— Не е ли? Що за психоаналитик си ти?

Същия ден Луси не се обади, за да уговори сеанс, нито на следващия. Убийството в Санта Ана бе сензацията на криминалната страница във вестниците, а жертвата — двадесет и една годишна проститутка на име Шанън Дикстра, израснала на две преки от Дисниленд и познала страстта към хероина още в основното училище. Последното бе дало основа за спекулации от страна на медиите — изобилстваха коментари за приказното царство, в което нещо се объркало.

Вечерта сготвих пържоли, направих салата и в седем часа двамата с Робин седнахме да вечеряме, а Спайк се навърташе около масата в очакване на порцията си говеждо филе. Когато привършихме, Робин каза:

— Ако нямаш някакъв велик план, мисля си, че бих могла да поработя. Времето, което прекарвам на строежа, направо ме съсипва.

— Искаш ли да те отменя?

— Не, миличък, но ако мога да наваксвам, ще е добре да го направя.

Спайк жално проследи как Робин излиза, но предпочете да остане в кухнята и да довърши останките от вечерята. Остана с мен, докато миех чиниите, последва ме до канапето, където посвирих на китара, настанен удобно на пода с увиснали устни, между които проплъзваха монотонни похърквания.

Малко след девет се обади Майло и аз го попитах дали е съпричастен в разследването по случая „Дикстра“.

— Съпричастен, но не необходим — нали знаеш разликата: като при закуска от омлет с бекон — кокошката е съпричастна, но прасето е необходимо. От Санта Ана ми телефонираха, за да сравнят отпечатъците, а утре ще дойдат да се запознаят с досието на Швант.

— Толкова ли си приличат?

— Адска прилика. Положението на тялото, раните по него, отделянето на главата от тялото и после поставянето й обратно, екскременти, размазани по целия труп и напъхани в раните. Но всичко това беше огласено по време на процеса. Всеки би могъл да го имитира.