Джонатан Келерман - Кървава разходка

— Била ли е срязана надве? — попитах аз.

— Не, но е увита в два чувала за смет, точно както Дада. Гърлото й също е прерязано и очите й са обезобразени.

— Как са били обезобразени?

— Накълцани са на кайма.

— Но не са извадени.

— Не — каза раздразнено той. — Но ако теорията ми за разрязването на трупа на Ричард е правилна, би могло да се обясни защо тя е била оставена цяла. Доктор Арджънт е около метър и шестдесет висока и лесно може да бъде напъхана в багажника на един „Буик“. И познай къде е работела, Алекс — в болницата „Старкуедър“!

— Така ли? — изненадах се аз.

— „Гоул Сентръл“. Бил ли си някога там?

— Не — отговорих. — Нямало е причина. Никой от моите пациенти никога никого не е убивал.

През пролетта на 1981 г. Емил Рудолф Старкуедър почина в леглото си в Азюза на възраст седемдесет и шест години, неженен, без да остави наследници, след като беше посветил петдесет години от живота си в служба на обществото — десет като хидроинженер и четиридесет като щатски сенатор.

Стиснат във всяко друго отношение, Старкуедър бе провеждал непреклонно кампании за набирането на средства за душевноболните и бе успял да извоюва да се създадат множество общински здравни центрове за тяхното лечение в целия щат. Някои твърдяха, че грижите, които е трябвало да полага за умствено разстроената си сестра, го били превърнали в хуманист, посветил живота си на един-единствен проблем. Сестра му бе починала пет месеца преди той да получи масиран инфаркт през нощта. След нейното погребение здравето на Старкуедър внезапно се бе влошило.

Малко след неговата смърт държавните ревизори откриха, че в продължение на четиридесет години като сенатор той системно е злоупотребявал с набираните по време на кампаниите му парични средства за собствените си нужди. Част от парите бе използвал, за да заплаща за непрекъснатото денонощно наблюдение от медицинска сестра на най-близката му родственица и за лекарски хонорари, но повечето бе похарчил за закупуването на недвижимо имущество: Старкуедър беше създал цяла империя с територия от над единадесет хиляди акра в Калифорния — предимно пустеещи места в западащи квартали, които никога не бе разработил.

Никакви коне за надбягвания, никакви сметки в Швейцария, никакви тайни любовници. Никакви подбуди за извличане на печалби от какъвто и да е род. Хората започнаха да си задават въпроси относно психическото здраве на Емил Старкуедър.

Слуховете се засилиха, когато завещанието му стана публично достояние. Старкуедър бе завещал всичко на щата Калифорния при едно условие: поне сто акра от „неговата“ земя да се използват за построяването на „голямо здравно заведение за психично болни, в което да се прилагат последните открития и достижения в областта на психиатрията и сродните й дисциплини“.

Юрисконсултите изразиха мнение, че документът вероятно няма никаква правна стойност, но трябвало да минат години, за да се докаже невалидността му. И все пак в известен смисъл времето работеше изцяло в полза на новоизбрания губернатор. Без да бъде почитател на Старкуедър, когото смяташе за досаден и ексцентричен стар мърморко, той започна кампания срещу престъпността, заклеймявайки изменчивостта на правосъдието, което изпращаше опасни маниаци обратно на улицата. След трескави консултации с водещи юристи беше разработен план, който разсея кошмара. От Сакраменто бяха изпратени помощници, които трябваше да търсят евтини общински парцели. Скоро на хоризонта се появи съвършеното разрешение на проблема: запустял терен, далеч на изток от Лос Анджелис, някога газова станция на петролна компания, после сметище, а в момента смрадливо мочурище. Отровена почва, замърсители, които се просмукваха до най-долните земни пластове. Едва осемдесет и девет акра, но кого го беше грижа?

С помощта на комбинация от изпълнителна заповед и някаква вратичка в законодателството крадените парцели на Старкуедър бяха върнати на щата и бе построено „голямо здравно заведение за психично болни“, предназначено за престъпници, признати от съда за невменяеми. Сигурен пристан за алкохолизирани убийци, кръвопийци, канибали, содомити, педофили, откачени зомбита. За всички, достатъчно луди и достатъчно опасни за „Сан Куентин“, „Фолсъм“ или „Пеликан Бей“ 4 4 Някои от най-прочутите американски затвори. — Б.пр. .

Да се построи нова болница, се оказа трудна задача. По онова време затваряха един след друг държавните приюти за хора със забавено развитие и безобидни индивиди с психически отклонения благодарение на странния коравосърдечен съюз между десничари скъперници, които не желаеха да харчат пари, и невежи левичари, които бяха убедени, че хората с психически отклонения са политически затворници, и страстно желаеха да ги освободят. След няколко години щеше да възникне „проблемът с бездомните“, който щеше да шокира проповедниците на спестовността и социолозите, но тогава разрушаването на цялата система за хоспитализирани пациенти изглеждаше разумно начинание.