Джонатан Келерман - Кървава разходка

И като на личен грях. Едно от последните неща, които каза, докато попълваше доклада за убийството, беше:

— Длъжен съм да разкрия този случай. Едно е някакъв престъпен кретен, обзет от ярост, да халосва хората по главите, а съвсем друго… Начинът, по който момчето беше разчленено — гръбнакът е бил направо срязан, Алекс. Съдебният лекар смята, че навярно е бил използван трион. Някой го е нарязал прецизно и умело, както се транжира.

— Никакви други съдебномедицински улики? — попитах аз.

— Не. Няма чужди косми, нито телесни течности… Доколкото можах да установя, Дада не е имал неприятности, нямал е връзки с наркомани, нито лоши приятели, не е бил забъркан в криминални прояви. Просто едно от онези глупави момчета, които копнеят да станат богати и знаменити. Работел без почивен ден в някаква детска градина. Опитай се да предположиш какво е правел нощем.

— Работел е като сервитьор.

Показалецът му изписа във въздуха въображаеми цифри.

— В ресторанта в Толъка Лейк, където предлагат скара. Стоял е зад тезгяха и сигурно е питал клиентите: „Каква гарнитура ще желаете, сър?“

Самите ние седяхме в един бар. Приятно заведение на гърба на хотел „Лукс“, в западния край на Бевърли Хилс, без комарджии и мафиоти с италиански костюми. Свещи, които хвърляха оранжеви отблясъци, дебели килими, меки кресла, топли като женски скут. На покритата с мраморна плоча масичка пред нас стояха две високи водни чаши с „Чайвас Голд“ и кристална гарафа с леденостудена вода. Мирисът на евтината пура „Панатела“ на Майлоу трудно се съчетаваше с аромата на луксозните „Кохиба“ и „Чърчил“, които посетителите смучеха в сепаретата в ъгъла. След няколко месеца градската управа щеше да забрани пушенето в баровете, но сега никотиновата мъгла все още беше задължителен нощен ритуал.

Въпреки изискания декор бяхме дошли тук с една-единствена цел — да се отдадем на алкохола, и Майлоу се трудеше усърдно в тази насока.

Аз още ближех първия си скоч, когато той привърши с третия и пресуши чаша сода.

— Възложиха ми случая, защото лейтенантът смяташе, че Дада е бил гей. Заради обезобразяването — знаеш какви небивалици се разказват за хомосексуалистите. Но Дада не е имал абсолютно никакви връзки с гейсредите, а от роднините му научих, че в родния си град е имал три приятелки.

— А някакви приятелки тук?

— Не открих. Живеел е сам в малък апартамент край Ла Бреа и Булеварда на залеза. Мъничък, но добре спретнат.

— Това може да е някакъв комарджийски район — казах аз.

— Да, но блокът има паркинг, в който се влиза с електронна карта, а входът е охраняван — собственичката живее от наемите и се опитва да поддържа добра клиентела. Каза, че Дада бил тихо момче, никога не била виждала да го посещават външни лица. Нямаше никакви следи от влизане с взлом или от обир. Не намерихме портфейла му, но от единствената кредитна карта, която е притежавал, не е било теглено нищо, една „Дискавър“ с четиристотин долара кредит. В апартамента не открихме наркотици. Дори и да е употребявал, той или някой друг е заличил всички следи.

— Убиецът? — предположих аз. — Това съвпада с изкусното разчленяване и планирането.

— Възможно е, но както казах, Дада е живял скромно. Наемът му е бил седемстотин долара, от двете работи си докарвал два пъти повече месечно и изпращал по-голямата част от парите си вкъщи на спестовен влог. — Майлоу сви рамене. — Може би случайно се е изпречил на пътя на някой психопат.

— Във ФБР смятат, че избождането на очите подсказва нещо повече от случайна среща.

— Изпратих на ФБР формуляра с данните от местопрестъплението и получих шаблонен отговор и препоръка да търся убиеца сред познатите му. Проблемът е там, че не мога да открия никакви приятели на Дада. Той е бил в Калифорния само от девет месеца. Може би това, че е работел на две места, му е пречило да води социален живот.

— Или пък е водил двойствен живот.

— Искаш да кажеш, че е бил гей? Не мисля, че това би останало скрито от мен, Алекс.

— Не непременно гей — отговорих аз. — Просто смятам, че е имал свой таен живот.

— Какво те кара да мислиш така?

— Образцовите наематели не излизат на улицата, за да ги разрежат наполовина.

Той изръмжа. Отпихме отново. Всички сервитьорки бяха пищни блондинки, които носеха бели селски блузи и дълги поли. Нашата имаше акцент. Чехословакия, отговори тя на Майлоу, когато я попита откъде е; после предложи да отреже крайчето на пурата му, но той вече го бе отхапал. Беше средата на лятото, но в камината гореше газова уредба. Климатик поддържаше помещението леденостудено. На бара имаше други две хубавици, които приличаха на проститутки. Мъжете с тях изглеждаха нервни.