Джонатан Келерман - Кървава разходка

— Толъка Лейк е на един хвърлей от Холивуд — казах аз.

— Освен това е близо до студията „Бърбанк“. Дада може би се е опитвал да си създаде връзки, за да му дадат роля.

— И аз си го помислих. Но дори да си е намерил някаква работа, тя не е била в студията. Открих обява от „Уийкли“ в джоба на едно от саката му. Дребен шрифт, съобщение за набиране на актьори за някакъв буламач, наречен „Кървава разходка“. Прослушването е било месец преди смъртта му. Опитах се да издиря компанията, пуснала обявата. Посоченият телефонен номер се оказа изключен, но по онова време е принадлежал на някаква фирма, наречена „Тин Лайн Пръдакшънс“. Това пък ме отведе до някакво бюро с телефонен секретар, което вече не обслужваше „Тин Лайн“. Адресът, който имаха, беше пощенска кутия във Винис, отдавна закрита, без да са оставени други координати. Никой в Холивуд не е чувал за „Тин Лайн“, сценарият не е бил регистриран в която и да е от гилдиите, няма никакви доказателства, че такъв филм някога е бил направен. Разговарях с Питра Конър от Холивуд. Тя каза, че индустрията е пълна с такива компании еднодневки, повечето покани за прослушване на актьори не водят доникъде.

— „Кървава разходка“ — повторих аз.

— Да, знам. Но това е било цял месец преди убийството и аз не се занимавах повече с тази история.

— А другата работа на Ричард? Къде е детската градина?

— „Пико и Доъни“.

— Какво е правил там?

— Забавлявал е малчуганите с различни игри. Нередовна работа, най-вече на празненствата по повод на нечий рожден ден. Директорът на градината каза, че Дада бил чудесен младеж — търпелив, открит, вежлив. — Той изпи уискито си на един дъх. — Някакъв проклет скаут — и да го нарежат така! Би трябвало да има нещо друго!

— Някой склонен към убийство хлапак, изнервен от дългото чакане на опашката за „Лунния скок“.

Майлоу се засмя, изучавайки дъното на чашата си.

— Каза, че Дада е изпращал пари вкъщи — обадих се аз. — Къде е това?

— В Денвър. Бащата е дърводелец. Майката преподава в училище. Пристигнаха няколко дни след като беше убит. Извънредно свестни хора, покрусени, но не можеше да им се помогне. Ричард спортувал, получавал четворки и петици, участвал във всички пиеси, поставяни в училището. Прекарал две години в колеж, намразил го и започнал да работи при баща си.

— Значи има известни дърводелски умения — може би е срещнал убиеца в някакъв подобен курс.

— Никога не е посещавал курсове от какъвто и да е вид, доколкото успях да открия.

— Син на дърводелец, при това разрязан с трион — казах замислено.

Той остави чашата си, като се постара да го направи безшумно. Очите му бяха втренчени в мен. Обикновено искрящо зелени, сега те изглеждаха сиво-кафяви на замъглената от тютюневия дим светлина. Едрото му лице беше толкова бледо, сякаш бе напудрено, бяло като бакенбардите му. Белезите от акне, нашарили кожата на страните, брадичката и челото му, изглеждаха по-дълбоки и по-жестоки от всякога.

Майлоу отметна косата от челото си.

— Добре — каза извънредно тихо. — Като оставим настрана изтънчената ти ирония, как да разбирам това за триона?

— Не знам — отвърнах аз. — Просто ми се струва твърде странно.

Той се намръщи, потърка ръката си в ръба на масата, сякаш го сърбеше, вдигна чашата си, за да я напълнят отново, благодари на сервитьорката, която го обслужи, изпи половината уиски на един дъх и облиза устните си.

— Има ли смисъл да говорим за случая! Нямам намерение скоро да затворя това досие, ако въобще някога го направя. Просто го усещам!

Не си направих труда да споря с него. Неговите усещания обикновено се сбъдваха.

След два месеца Майлоу се зае с убийството на Клеър Арджънт и веднага ми се обади. Изглеждаше ядосан, но в гласа му се долавяше въодушевление.

— Разследвам ново убийство, има интересни сходства с това на Дада. Въпреки че е по-различно. Жертвата е жена. Тридесет и девет годишна психоложка на име Клеър Арджънт. Случайно да я познаваш?

— Не.

— Домашният й адрес е в Холивуд Хилс, точно до магистралата „Удроу Уилсън“, но е била открита на територията на Лос Анджелис — запад. Съблечена гола и напъхана в багажника на нейния „Буик Регал“, изоставен в задната част на товарния пристан зад Стириъс Галоур, в онзи голям търговски център на Ла Синига край Сойър.

Тази страна на Ла Синига беше източната граница на Лос Анджелис — запад.

— Точно на твоя територия.

— Да, Дядо Коледа ме обича. Ето какво знам: търговският център затваря в единайсет, но пристанът няма ограда, всеки може да се промъкне там. Действително съвсем лесен достъп, защото точно отзад минава една алея. На запад от нея има вътрешен многоетажен паркинг, който е затворен през нощта. След него има само жилищни сгради. Частни къщи и блокове. Никой нищо не е чул, нито пък е видял нещо. Един транспортен служител открил колата в шест часа сутринта, обадил се да я изтеглят на буксир и когато влекачът я закачил, чул как нещо вътре се търкаля и бил достатъчно съобразителен да се разтревожи.