Джонатан Келерман - Кървава разходка

— Не казвам, че момчетата са безобидни, дори и при всичките медикаменти, с които постоянно ги тъпчем. Когато превъртят напълно, тези копелета са способни на всичко. Но те не убиват за удоволствие — ако съдя по онова, което съм видял, — те не изпитват голяма радост от живота. Ако мизерното им съществуване изобщо може да се нарече живот. — Той прочисти гърлото си и се изплю. — Да се учудиш защо Господ си е направил труда да създаде такива боклуци.

Два трупа в багажници на коли. Клеър Арджънт беше вторият.

Първият, на двадесет и пет годишния кандидат-актьор Ричард Дада, беше открит преди осем месеца в предния багажник на собствения му „Фолксваген“, изоставен в индустриалната зона, северно от Сентинела и Пико — истинско гъмжило от магазинчета за инструменти, автомобилни части и резервни детайли. Трябвало да минат три дни, за да забележат колата на Дада. Някакъв работник по поддръжката усетил миризмата. Местопрестъплението беше на две крачки от станцията на метрото Лос Анджелис — запад, но Майлоу отиде дотам с колата си.

Приживе Дада бе бил висок, мургав красавец. Убиецът беше свалил дрехите му, бе разрязал акуратно мъжа през кръста с назъбен инструмент и беше поставил всяка от двете половини в черен полиетиленов чувал. После бе завързал чувалите и ги бе натикал във фолксвагена, беше ги откарал до някакво бунище, най-вероятно късно през нощта, и се бе измъкнал незабелязано. Смъртта беше причинена от загубата на кръв от дълбокия разрез на гърлото. Липсата на съсиреци в чувалите и в колата говореше, че касапницата е била извършена някъде другаде. Съдебният лекар беше сигурен, че Дада е бил мъртъв още преди да бъде разсечен наполовина.

— Дълги крака — каза Майлоу, когато за пръв път ми разказа за случая. — Навярно отрязването им е решило проблема с напъхването в багажника. Или е било част от тръпката.

— А може би и двете — допълних аз.

Той се намръщи.

— Очите на Дада също са били извадени, но няма други обезобразявания. Имаш ли някакви идеи?

— Убиецът е откарал колата на Дада до бунището — отговорих аз, — а оттам си е тръгнал пеш, ако живее някъде наблизо. Или е взел автобус и можеш да разпиташ шофьорите дали не са видели някакъв необичаен пътник в онази нощ.

— Вече разговарях с шофьорите на автобуси. Никой не си спомня за никакви подозрителни или странни пътници. Същото е и с шофьорите на таксита. Никакви окъснели стопаджии в квартала.

— Под „необичаен“ нямах предвид странен — казах аз. — Убиецът вероятно не изглежда странно. Имах предвид тъкмо обратното: спокоен, акуратно планиращ действията си човек от средната класа. Както и да е, след като току-що е зарязал колата, сигурно е бил малко възбуден. Кой взема автобус по това време? Преди всичко шофьори от нощните смени, чистачи на кантори и някои несретници. Човек от средната класа би изглеждал подозрително.

— Звучи разумно — каза той, — но нито един пътник не е направил впечатление на шофьорите.

— Добре тогава. Трета възможност: имало е друга кола, готова да откара убиеца. Извънредно грижливо обмислен план. Или съучастник.

Майлоу разтърка лицето си, сякаш се миеше без вода. Бяхме в неговия кабинет в Отдела за кражби и убийства към полицейския участък на Лос Анджелис — запад и пиехме кафе, загледани в яркооранжевите шкафове. След два часа трябваше да се явя пред съда в търговската част на града заради попечителството над едно дете и се бях отбил тук да обядваме, но Майлоу предпочиташе да говори за Дада, вместо да се храни.

— Това за съучастника е интересно — каза той. — Значи си имаме местен ангел-хранител. Добре, време е да си размърдаме задниците и да проверим дали някой самоук касапин с чувство за хумор не е бил пуснат под гаранция от „Сан Куентин“ 3 3 Известен американски затвор. — Б.пр. . Трябва да научим нещо повече и за бедния момък, да разберем дали не е имал някакви неприятности.

Три месеца по-късно разследването на Майлоу бе изкарало на бял свят всички подробности от живота на Ричард Дада, но не го бе отвело по-близо до разрешаването на случая.

След половингодишен труд досието беше завряно на дъното на чекмеджето.

Знаех, че това бе опънало нервите на Майлоу. Неговият специалитет беше да разплита „замразени“ случаи, а не да ги създава. Той имаше най-много точки като детектив по разкриването на убийства в участъка на Лос Анджелис — запад, а навярно и в целия отдел за тази година. Това обаче не го бе направило по-популярен: като единствен явен хомосексуален детектив в полицията него никога не го канеха на изискани партита с барбекю на открито. Но това го караше да се презастрахова и аз знаех, че той гледа на всеки свой неуспех като на професионална заплаха.