Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— Сигурно ли е?

— Абсолютно — отговори Клайн по сателитния телефон. — Огледали са един по един всички пътници. Не е бил там.

— Самолетът за Париж ще кацне след деветнадесет минути. Готови ли са?

— Хората, с които говорих, ми казаха, че са готови. Иначе поверително ми съобщиха, че в правителството са изправени на нокти. Ако нещо стане и по-късно се разчуе, че са позволили на самолета да кацне… е, можете да си представите скандала.

— Мислите ли, че правителството ще допусне да изтече информация?

— Напълно е възможно. Във Франция ще има избори след две седмици. Опозицията търси всякакви начини да го злепостави.

Смит се върна към идеята, която му бе хрумнала още в Москва, но не беше посмял да изкаже.

— Сър, ами ако помогнем малко на французите?

— Как?

— Техните самолети не са оборудвани със сигурна факс-система. „Америкън“ 1710 може да получава секретни факсове по сателита. Можете да говорите направо с капитана, да го уведомите за събитията, да му изпратите по факса снимка на Берия.

Смит млъкна и зачака. Той предлагаше нещо, което беше, меко казано, опасно. Ако приемеха предложението му и нещо се случеше с американския самолет, последиците можеха да бъдат направо катастрофални.

— Изчакайте да направя една справка — каза Клайн накрая. — Ще ви се обадя.

След няколко минути шефът му позвъни отново.

— Говорих с директора на федералната служба за охрана във Форт Уърт, Далас. Казва, че на борда на 1710 има човек от службата за охрана на авиацията.

— Още по-добре. Свържете се с него…

— С нея, Джон.

— Простете, направих погрешно предположение. Трябва да има начин пилотът да се свърже с нея. След като го направи, тя може да огледа самолета.

— Трябва да допуснем възможността Берия да пътува инкогнито.

— Киров не е споменавал, че Берия има навика да се дегизира. Може би защото никога не е излизал отвъд границите на страните, в които е живял. Добре обученият агент би могъл да го разпознае въпреки грима и протезите.

— Да информираме ли Киров — или някого другиго?

— Това е наш самолет, сър. Ако агентът го забележи, можем да сигнализираме на французите, че при тях е чисто и да предупредим англичаните, че пътува към тях. Всяка секунда преднина, която можем да им дадем, би била безценна.

Последва ново мълчание.

— Добре, Джон. Ще се погрижа да уредя нещата тук. Самолетът има още деветдесет минути път до Хийтроу. Остани във въздуха до второ нареждане.

Адам Трилор долови аромат на екзотичен парфюм и се размърда. Дочу тихо шумолене на коприна и в полезрението му се появи добре оформен задник. Сякаш уловила погледа му върху себе си, жената — червенокоса и дългокрака — се обърна. Трилор се изчерви, когато очите й се спряха върху него; смущението му се засили, когато тя се усмихна и вдигна вежди, сякаш искаше да каже: „Ах ти, лошо момче!“ После жената тръгна и се скри в отделението, където се разпределяха храната и напитките.

Трилор въздъхна. Жените не го интересуваха сексуално, но той ценеше красотата във всичките й форми. В някои части на Карибско море на частни яхти Трилор често беше срещал такава възхитителна красота, която се използваше с цел да стимулира апетитите на публиката.

Гласът на пилота прекъсна размислите му:

— Дами и господа, бихме желали да ви информираме, че последната прогноза за времето за Лондон съобщава за слаби превалявания и температура 62 градуса. 5 5 По Фаренхайт. — Бел. прев. Движим се по разписание, до кацане остават един час и пет минути.

„Каква досада“ — помисли си Трилор.

Той все още разсъждаваше за нелепостта на подобни съобщения, когато жената отново се появи. Тя като че ли вървеше по-бавно, сякаш се възползваше от възможността да се поразтъпче. Когато мина покрай него, Трилор отново усети лекия полъх; руменината на лицето му се върна.

Името на жената беше Елън Дифорио, тридесет и осем годишна, доказан експерт по бойни изкуства и шампион по стрелба. Това беше петата й година във федералната служба за охрана, втората — в отдела за охрана на гражданската авиация.

„Ама че късмет! Последният ми полет — и да се случи такова нещо!“

Петнадесет минути по-рано Дифорио мислеше как ще се срещне тази вечер с гаджето си, адвокат от Вашингтон. Мечтите й бяха прекъснати от безобидното на пръв поглед съобщение, че валутният магазин на борда предлага специална оферта — парфюм „Жан Пату 1000“. Кодовите думи рязко върнаха Дифорио в реалността. Тя отброи десет секунди, взе чантата си, стана от седалката в салона бизнескласа и се запъти към тоалетните. Оттам мина през салона на първа класа, заобиколи преградата към сервизното помещение, а после незабелязано влезе в пилотската кабина.