Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Смит прехапа устната си.

— Всичко това ще отнеме много време, сър. С всеки изминал час Берия се отдалечава все повече и повече.

— Знам. Но не можем да стреляме, без да сме открили целта — Клайн направи пауза. — Какъв е следващият ти ход?

— В Лондон няма какво да правя. Помолих екипажа на 1710 да ме вземе и те се съгласиха. По разписание трябва да тръгне след седемдесет и пет минути. Ще пристигна във Вашингтон по-рано, отколкото ако разчитам на транспорт от военните.

— Не ми допада идеята да пътуваш без секретна телефонна връзка.

— Екипажът знае кой съм и че съм на борда, сър. Ако получите някакви новини от Москва, можете да се свържете със самолета.

— При тези обстоятелства няма по-добро решение. Междувременно гледай да си починеш в самолета. Всичко едва сега започва.

Антъни Прайс седеше в просторния си кабинет на шестия етаж в сградата на Агенцията за национална сигурност, Форт Мийд, Мериленд. В качеството си на заместник-директор той отговаряше за всекидневните операции на агенцията. Точно сега това изискваше от него да ангажира хората си със ситуацията в Москва. До този момент руснаците се придържаха към версията, че кръвопролитието е предизвикано от чеченски терористи, което идеално устройваше Прайс. Това му даваше основателна причина да се занимава с инцидента. И колкото по-дълго руснаците преследваха въображаемите терористи, толкова по-лесно щеше да бъде за Берия и Трилор да се измъкнат незабелязани.

На вратата се почука и Прайс вдигна глава.

— Влез.

Беше главният аналитик — пълничка млада жена с вид на библиотекарка.

— Ето последните данни от нашите източници в Москва, сър — каза тя. — Изглежда, че генерал Киров е силно заинтересуван от някакъв запис на видеокамерите в Шереметиево.

Прайс усети как сърцето му подскочи, но успя да овладее вълнението в гласа си:

— Така ли? Защо? Какво има на този запис?

— Никой не знае. Но по някаква причина руснаците са го иззели от охраната на летището. По всяка вероятност качеството не е добро.

Прайс трескаво разсъждаваше.

— Това ли е всичко?

— Засега — да, сър.

— Искам да следите какво става със записа. Всеки, който чуе и дума за това, да ме уведоми незабавно.

— Да, сър.

След като жената излезе, Прайс се обърна към компютъра и извика разписанието на полетите до „Дълес“. Имаше само една причина руснаците да проявяват такъв интерес към записите от видеокамерите на летището: Берия да е забелязан с някого. А този някой можеше да бъде само Адам Трилор.

„Америкън“ 1710 трябваше да кацне по разписание след малко повече от шест часа. Руската техника за фотоанализ и увеличение трудно можеше да се нарече шедьовър. Щяха да минат часове, докато машините им подобрят изображението. Дотогава 1710 щеше да е кацнал, а Адам Трилор — в безопасност.

Прайс се облегна на директорския си кожен стол, свали очилата си и почука с рамката по предните си зъби. Операцията в Москва заплашваше да завърши с провал. Бягството на Берия от кръвопролитието на гарата беше цяло чудо. Не по-малко учудващ беше фактът, че бе успял да стигне до Шереметиево навреме, за да предаде контейнера с вируса на Адам Трилор.

Но камерите за наблюдение бяха запечатали връзката между двамата. Киров я беше уловил. Веднага щом успееха да подобрят качеството на изображението и да видят лицето на Трилор, генералът щеше да го разпространи по всички митнически и имиграционни служби. Щеше да разбере точно кога Трилор е влязъл и излязъл от Русия. Щеше да уведоми отделите на ЦРУ и ФБР в посолството.

„Тогава ще трябва да се покрием Трилор, ако не за друго, то поне за това, че е бил видян с Берия… Но дали Киров подозира, че Трилор е истинският куриер?“

Прайс не вярваше да е така. Все пак всичко подсказваше, че главната мишена е Берия. И руснаците свиваха обръча около него. Бюлетините, които пристигаха от информаторите на Агенцията за национална сигурност в Санкт Петербург, показваха засилена активност на контраразузнаването там.

Прайс извика друг списък на пристигащи самолети. Ето това беше: полетът на Финландските авиолинии, на пет часа път от Дълес. Можеха ли руснаците да сверят информацията си и да установят със сигурност, че Берия е излетял от Санкт Петербург? И ако вдигнеха тревога, колко време щеше да е нужно на ФБР, за да заложи капана си на летище „Дълес“?

„Не много.“

— Само с толкова време разполагаш, приятелче — каза Прайс на компютъра си.