Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— Мислят, че си ми любовник — обясни тя на Смит, когато влязоха в кабинета й.

— О…

Ранди се засмя. Беше го заварила неподготвен.

— Не е най-лошото, което хората могат да си помислят за теб, Джон.

— Всъщност съм поласкан.

— След като изяснихме това, кажи какво мога да направя за теб.

Смит извади видеокасетата, лаптопа и мобилния телефон.

— Както вече сигурно си чула, на летището се случи нещо.

— „Случи се“ това, че руснаците го затвориха.

— Ранди, мога да ти кажа само, че търсят един човек. Повярвай ми, за нас е важно да го намерят.

Той обясни проблема с видеокасетата.

— Трябва да се подобри качеството на изображението. Руснаците просто не разполагат с необходимия софтуер и опит, за да го направят бързо.

Ранди посочи лаптопа и мобилния телефон.

— А тези неща?

— Кръвопролитието на железопътната гара и случилото се на Шереметиево са преки последици от връзката между двама конспиратори — отговори Смит. — Не очаквам да получим кой знае каква информация от телефона. Но от лаптопа… Може да са си разменяли съобщения по електронната поща. Не знам.

— Ако твоите конспиратори са професионалисти — а предполагам, че е така, те ще използват кодове и пароли. Ще ни отнеме време да ги разгадаем.

— Ще ти бъда благодарен, ако опиташ.

— Това ни отвежда до следващия проблем. Нали не мислиш, че мога просто ей-така да подхвърля материалите в посолството? Тук съм под неофициално прикритие. Не поддържам връзка с началника на местния отдел на ЦРУ. Трябва да се свържа с Ленгли, а те да уведомят Съвета за сигурност. В мига, в който го направя, всички ще поискат да разберат защо вдигам такава паника.

Тя помълча малко.

— Ако тръгна по този път, ти ще трябва да ми разкажеш много повече, отколкото искаш — и отколкото можеш.

Смит поклати глава объркан.

— Добре, разбирам. Мислех, че може би…

— Не съм казала, че няма алтернатива.

Ранди набързо му разказа за Саша Рубльов.

— Не знам… — започна Смит.

— Джон, знам какво си мислиш. Но имай предвид, че ФБР наема хакери тийнейджъри, за да проследява с тяхна помощ кибертерористи. А и аз непрекъснато следя какво прави Саша.

— Толкова ли вярваш на хлапето?

— Саша е част от нова Русия, Джон. Русия, която е отворена навън, към света, а не стои настрана. Колкото до политиката, за Саша това е най-отегчителното нещо на света. Впрочем предполагам, че не си намерил на пътя този лаптоп. Руснаците могат да го потърсят.

Смит кимна.

— Така е. Вярно е. Аз трябва да замина от Москва след около час. Имаш телефонния ми номер. Обади ми се веднага, щом гениалното ти хлапе открие нещо.

Той й се усмихна.

— Благодаря ти, Ранди. Много ти благодаря.

— Радвам се, че мога да помогна, Джон. Но ще трябва да ми дадеш нещо в замяна. Ако ми се наложи да предоставя някаква информация…

— Ще я научиш от мен, не от CNN. Обещавам ти.

Швейцарците разполагат с едни от най-добре организираните отряди за борба с тероризма в света. Превъзходно обучени, отлично екипирани, двайсетте души, известни под наименованието Група за специални операции, пътуваха към международното летище в Цюрих. Преди минути бяха получили сигнал за начало на операцията от министъра на отбраната.

„Суисеър“ 101 трябваше да кацне след двадесет минути. Командосите бяха заели позиции. Половината бяха облечени в униформи на швейцарския граничен патрул, чието неизменно присъствие на летищата и железопътните гари не правеше впечатление на пътниците, привикнали да виждат около себе си представители на службите за охрана. Другата половина бяха облечени като механици, обслужващ персонал, носачи и снабдители — все хора, които обикновено можеха да се видят около кацнал самолет.

Цивилният контингент, тежко въоръжен с автомати MP-5, димни и настъпателни гранати, щеше да нападне пръв, ако ситуацията прерасне в криза с вземане на заложници. Униформените патрули бяха вторият периметър, готови да действат, в случай че Берия успееше по някакъв начин да премине през невидимия кордон около самолета.

Накрая имаше и трети периметър, съставен от армейски снайперисти, разположени по покривите на международния терминал и хангарите за поддръжка. Те щяха да имат добър изглед към самолета, след като се придвижеше към последния изход. Там щяха да направят опит да прикрепят изходния ръкав към фюзелажа. Опитът щеше да се провали. Капитанът щеше да обяви, че има повреда и да поиска да се постави подвижна стълба на първата врата.