Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— Господа — заговори Киров. — Имаме проблем.

Той не се разпростря надълго и нашироко относно обстоятелствата, предизвикали кризисната ситуация; каза на събеседниците си само онова, което трябваше да знаят за момента. Всяка изминала минута намаляваше времето за подготовка.

— Казвате, че е възможно, но в никакъв случай сигурно, че този Берия се намира на борда на наш самолет — обади се французинът. — Има ли някакъв начин да го потвърдите?

— Бих искал да е така — отговори Киров. — Но ако не открия Берия през следващите два часа, трябва да работим по варианта, че се е качил на някой от тези самолети.

— А досието му? — попита заместник-директорът на МИ-5. — Докладваха ми, че тук разполагаме с доста оскъдна информация за този човек.

— Всичко, което имаме, е изпратено по сигурен път по електронна поща — отговори Киров.

— Берия знае ли, че сте го проследили до летището? — попита швейцарецът. — Възможно е вече да подозира, че може да бъде заловен. Питам, защото за нас е наложително да знаем с какъв човек си имаме работа: дали няма да му хрумне да пусне това биологическо оръжие във въздуха?

— Берия действа като куриер, не като терорист — обясни му Киров. — В негов финансов интерес е да достави откраднатото от „Биоапарат“. Не е нито идеолог, нито мъченик.

Тримата европейци започнаха да обсъждат как най-добре да реагират срещу кризата, която заплашваше да ги сполети. Имаха няколко възможности, но не беше трудно да се предскаже какъв ще бъде изборът им.

— Тъй като първият самолет ще кацне на наша територия, ние трябва да започнем операцията — каза швейцарецът. — Ще постъпим така, както бихме действали в условията на потенциална терористична заплаха и ще вземем необходимите мерки. Ако Берия е в този самолет, ще го обезоръжим с всички налични средства. Ще подготвим персонал и оборудване за обезопасяване на вируса — той направи пауза. — В случай на заразяване ще предприемем всичко, което можем. Ако, от друга страна, Берия не е на борда на самолета, ще уведомим останалите незабавно.

— И по-бързо, ако можете, mon vieux 4 4 Стари приятелю (фр.). — Бел. прев. — обади се французинът. — Самолетът на „Ер Франс“ пристига в Париж седемдесет и пет минути след цюрихския самолет.

— Препоръчвам да установим отворена линия, за да следим събитията в хода на развитието им — намеси се англичанинът. — Така ще можем да елиминираме човека — ако го открием.

— Искам да ви припомня нещо, Лондон — заговори Киров. — Полетът е до вашата столица, но екипажът е американски, самолетът — също. Длъжен съм да уведомя посланика.

— Дано само не се стигне до счепкване по отношение на юрисдикцията — отговориха му от Лондон.

— Сигурен съм, че няма да се стигне дотам — каза Киров. — А сега, ако няма повече забележки и предложения, препоръчвам ви да приключим разговора, за да имате време за разгръщане на ресурсите си.

Никой не добави нищо. Един по един участниците в разговора затвориха телефоните си, докато на линията остана само Клайн.

— Ще се прибираш ли у дома, Джон? — попита той.

— Може ли да предложа нещо, сър?

— Слушам те.

— Мисля, че би било по-добре да остана на мястото на събитията. Ако генерал-майор Киров ми осигури транспорт, мога да излетя за Западна Европа, преди самолетът на „Суисеър“ да е кацнал. Мога да следя положението от въздуха и да насоча пилота натам, където кацне мишената. Така ще бъда в центъра на събитията и ще мога своевременно да изпращам и на двама ви доклади.

— Какво мислите, генерале? — попита Клайн.

— Идеята да имаме свой експерт по биологическите оръжия на мястото на събитията ми допада — отговори руснакът. — Веднага ще се заема с уреждането на транспорта.

— И аз бих препоръчал същото. Късмет, Джон. Дръж ни в течение.

Двадесет минути по-късно Джон Смит отиде с ескорт до апартамента на Киров. Под бдителния поглед на човек от охраната той влезе в кухнята и намери лаптопа и мобилния телефон, принадлежали на Лара Телегина.

Ескортът отведе Смит до посолството и изчака, докато американецът мина през охраната от морски пехотинци и изчезна зад вратите. След това отпътува и не видя как след секунди Смит излезе.

Забърза към арката, която се намираше само на километър разстояние от посолството. Изпита облекчение, когато видя Ранди в офиса в такъв ранен час.

— Странно, но очаквах да те видя днес — тихо каза тя.

— Трябва да поговорим, Ранди.

Появата на Смит предизвика учудените усмивки на персонала, особено на червенокосото момче, чийто поглед накара Ранди да се изчерви.