Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

След като пътниците тръгнеха по стълбата, снайперистите щяха да забележат Берия и да се прицелят в него. Ако успееха, във всеки един момент най-малко трима души щяха да го държат на прицел. Съгласно плана цивилните командоси щяха да осъществят залавянето, като повалят Берия на земята и го неутрализират. Но ако поради някаква причина възникнеше проблем, снайперистите бяха готови да произведат няколко изстрела, като се целят в главата му.

Облечен в широки бели дрехи на работник по снабдяването, командирът на групата незабележимо се свърза с контролната кула и получи последна информация: полет 101 приближаваше летището. Сведението бе предадено на останалите; предпазителите на оръжията бяха свалени.

Автобусът пристигна на автогарата в Санкт Петербург, точно когато „Суисеър“ 101 се приземи на летището в Цюрих. Иван Берия тръгна след тълпата в посока към чакалнята, където се насочи към багажните сейфове. Извади ключ, отвори един от сейфовете и издърпа оттам скъп куфар.

Тоалетната беше в ужасно състояние, но бакшишът, който даде на човека на входа, му осигури относително чиста кабинка. Берия свали палтото, сакото и панталоните си и извади от куфара нов тъмносин пуловер, сиви панталони, спортна риза и удобни обувки. Освен това в куфара имаше и кожено яке, няколко найлонови торби със сувенири от Ермитажа и портфейл със самолетен билет, паспорт, кредитни карти и американска валута. Берия отвори паспорта и внимателно разгледа снимката си, на която беше с току-що облечените дрехи. Реши, че може да мине за някой си Джон Стрелников, натурализиран американски гражданин, работещ като строителен инженер за компания в Балтимор.

Берия прибра старите си дрехи в куфара и излезе от тоалетната. В чакалнята спря до щанд за безалкохолни напитки, остави куфара на земята, купи си кока-кола и продължи. Като се имаше предвид броят на бездомните, които се шляеха по автогарата, куфарът щеше да изчезне, преди още Берия да е стигнал вратата.

Отвън се качи в такси и предложи на шофьора десет американски долара над уговорената цена, ако стигнат до летището за тридесет минути. Пристигнаха с две минути по-рано.

Берия знаеше, че по това време снимката и отличителните му белези вече са разпратени по всички по-големи транспортни възли в страната. Това не го безпокоеше. Той нямаше намерение да влиза в контакт с властите.

След като мина през наскоро ремонтирания терминал, Берия стигна до мястото, предназначено за туристически групи, и се пъхна в тълпа от шейсет души, скупчени пред гишето на Финландските авиолинии.

— Къде е значката ви? Трябва да имате значка.

Берия се усмихна очарователно на изнервената млада жена, на чиято значка пишеше „ОМНИТУРС: СЪКРОВИЩАТА НА РУСКИТЕ ЦАРЕ“.

Той подаде паспорта и билета си и промърмори:

— Изгубил съм я.

Жената въздъхна, грабна документите му и го отведе до едно гише, където извади хартиена значка.

— Джон Стрел…

— Стрелников.

— Точно така. Ще напишем само „Джон“, може ли?

Тя извади един маркер, написа името на значката, дръпна ивицата с лепило на гърба и здраво притисна листчето към ревера на якето му.

— Гледайте да не я изгубите! — смъмри го жената. — Иначе ще имате проблеми на митницата. Искате ли да пазарувате нещо от валутния магазин?

Берия каза, че би било добре.

— Ще получите паспорта и билетите си след проверката на имиграционните служби — каза тя и се завтече да оправя други проблеми в групата.

Берия разчиташе на това. Много по-добре беше да остави една изтощена американска екскурзоводка да се занимава с визите и самолетните билети.

След като купи някакъв одеколон, който пъхна в плика със сувенирите от Ермитажа, Берия се нареди на опашката, която се влачеше покрай гишето на имиграционните служби. Видя как вътре двама отегчени служители удряха печати в паспортите, които екскурзоводката им беше занесла. След като чу името си, той пристъпи напред, взе паспорта си и тръгна към митническото гише във фоайето за заминаващи пътници.

Берия седна до двойка на средна възраст, които казаха, че са от Сан Франциско. Извини се, че английският му не е добър, така че новите му приятели говориха през повечето време. Берия научи, че полетът на Финландските авиолинии до летище „Дълес“ във Вашингтон ще продължи близо десет часа и че вечерята може и да е прилична, но няма да бъде кой знае какво.

Служебният самолет Ил С-22 навлезе във въздушното пространство над Германия, когато Смит научи, че Берия не е бил на борда на „Суисеър“ 101.