Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Но нито за миг не забравяше, че е обърната с гръб към стълбата, която свързваше трите нива. Нямаше да чуе Рийд, ако я забележеше и се приближеше към нея откъм гърба. И сега малкото огледало, което бе закрепила в подножието на вратата към тунела, й спаси живота.

В отражението Мегън видя как Рийд слезе по стълбата, поколеба се, след това я забеляза и се насочи към нея. Видя го да спира при шкафа за инструменти, да вади нещо като трион и да се придвижва към вратата.

Тя бе успяла да завърти колелото докрай, но продължаваше да го стиска с ръце и да се преструва, че заяжда. Погледна надолу и видя как Рийд се приближи и протегна дясната си ръка към нея. Трионът в ръката му приличаше на носа на голяма риба.

Мегън пусна лявата си ръка от колелото. Във вратата имаше бутон, с който тя се отваряше след пълното завъртане на колелото. Без да откъсва очи от огледалото, Мегън прецени разстоянието между нея и Рийд. Трябваше да пресметне времето с точност до секунди.

Рийд видя как тя подскочи и с всичка сила се опита да завърти колелото. Вдигна триона и доплува още по-близо до нея. Тъй като стоеше изправена, той избра мястото между врата и рамото. Зъбите на триона щяха да срежат найлоновия й костюм. В резултат на това щеше да се получи моментално разхерметизиране. Въздухът от костюма щеше да излезе… а заразеният въздух около нея да проникне през скъсаното. Две-три вдишвания — и вариолата щеше да стигне до дробовете й.

В условията на микрогравитация човек не може да се движи с реална скорост. Когато Рийд се опита да замахне надолу с триона, движението му се забави. Но Мегън се оттласна и се озова встрани от вратата. В същия миг натисна бутона за отваряне. С едва доловимо пневматично изсъскване вратата се отвори, точно когато Рийд се озова на мястото, което Мегън беше заемала само преди секунда. Тежката врата го удари право по шлема и го повлече, докато се отвори докрай. Вратът му отскочи назад, пръстите му охлабиха хватката си и той изтърва триона, който отплава надалеч.

Зашеметен, Рийд се олюля, посегна да сграбчи Мегън, но тя го заобиколи и влезе в тунела. Вътре намери другия бутон, натисна го и видя как вратата започна да се затваря.

„Хайде, хайде!“

Вратата се приближаваше инч по инч към нея. Веднага щом докопа колелото, Мегън го стисна и започна да я дърпа.

Видя как трионът проблесна в отвора, само на инчове разстояние от ръкава на костюма й. Рийд се отдръпна, за да нанесе поредния удар, но тя успя да затвори вратата и да завърти колелото. След като заключи, Мегън дръпна аварийния лост, за да застопори вратата.

Дрезгавият глас на Рийд накара сърцето й да подскочи.

— Умно момиче си ти, Мегън. Чуваш ли ме? Оправи ли микрофона си?

Мегън натисна едно копче на костюма си и чу слабо припукване.

— Чувам те как дишаш — каза Рийд. — Или, по-точно, как се задъхваш.

— И аз те чувам, но не много добре — обади се тя. — Говори по-високо.

— Радвам се, че не си изгубила чувството си за хумор — отбеляза той. — Много ловко се справи. Преструваше се на беззащитна, нали? И си ме дебнала…

— Дилън… — Мегън не знаеше откъде да започне.

— Мислиш, че си в безопасност, нали? — каза Рийд. — Докато вратата е застопорена, не мога да вляза. Но ако се замислиш, Мегън, ако преодолееш паниката и просто помислиш, това не е вярно.

Мегън се мъчеше да разбере какво иска да й каже, но нищо не й идваше наум.

— Каквото и да си въобразяваш, че можеш да направиш, няма да излезеш оттук жива — продължи Рийд.

Тя потисна тръпката и отговори:

— И ти няма да спечелиш, Дилън. Аз ще унищожа ужаса, който си създал.

— Наистина ли? Та ти нямаш представа какво съм създал.

„О, имам!“

— Ще разбера!

— За по-малко от шестдесет минути? Не мисля. Едва ли ще успееш да направиш нещо, когато навлезем в последния етап от полета. И знаеш ли, Мегън? Дори и да разбереш, какво ще направиш — ще го хвърлиш навън като боклук? Не е лоша идея — ако все още се намирахме в Космоса. Но като нямаш представа върху какво работя, как можеш да бъдеш сигурна, че след като попадне в земната атмосфера, ще умре? Да го изхвърлиш навън, би означавало да поемеш риска от вероятно разпръскване — той направи пауза. — Ти не си видяла телата, нали? И си имала късмет, наистина. Но ако беше ги видяла, и през ум нямаше да ти мине да изхвърлиш вируса навън.

Рийд се подсмихна.

— Мислиш, че това е грешка на езика? Не е. И сега сигурно се питаш: какъв ли е този вирус? Къде би могъл да го сложи? Как ли изглежда? Толкова много въпроси, а нямаш време да намериш отговорите. Защото тъкмо навлизаме в поредния неприятен етап от полета. Ако бях на твое място, щях да потърся нещо, за което да се хвана — и то бързо.