Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Мегън чу изщракването на микрофона му, когато прекъсна връзката. След това усети как целият кораб започва да се тресе. Орбиталният комплекс се вряза в следващия слой от земната атмосфера. Без да поглежда назад, тя започна да се придвижва по тунела към космическата лаборатория.

Рийд се върна на полетната палуба и успя някак да се привърже за стола на командира, когато турбулентни вълни удариха совалката. Тя се затресе, след това се отклони от курса. Рийд погледна таблото с уредите и забеляза, че двигателят на системата за орбитално маневриране се е запалил и забавил движението на совалката достатъчно, за да може гравитацията да подейства. Ако всичко вървеше, както трябва, гравитацията щеше да извади „Дискавъри“ от орбита и плавно да я приземи.

Трусовете се превърнаха в поредица от вибрации, когато скоростта на совалката падна от двадесет и пет до два пъти скоростта на звука. След това вибрациите съвсем изчезнаха и „Дискавъри“ влезе във въздушното трасе за приземяване. Връзката се възстанови и Рийд чу припрения глас на Ландън.

— „Дискавъри“, приемате ли? Дилън, чуваш ли ме? — последва кратка пауза. — Уредите ни регистрираха експлозия на борда. Можеш ли да потвърдиш? Добре ли си?

„Нямам време за това сега, Хари.“

Рийд затвори канала за комуникации и погледна на таблото, докато намери онова, което търсеше. Беше казал на Мегън, че греши, като си мисли, че той не може да влезе през вратата на тунела. Чудеше се дали е разбрала защо. Вероятно не. Въпреки че беше умна и способна, Мегън все още беше новак. Нямаше откъде да знае, че едно копче на полетната палуба може да преодолее застопоряването на вратата към тунела.

В космическата лаборатория нямаше много неща, за които да се хване, затова Мегън беше принудена да импровизира. В средата на лабораторията имаше метален предмет, който приличаше на нещо средно между съвременен уред за изтезания и високотехнологичен люлеещ се стол. Техническото му наименование беше Космически физиологичен експеримент. Членовете на екипажа го наричаха „стол на плазове“. Там те, легнали по гръб и здраво привързани за стола, провеждаха изпитания за издръжливост на ставите и мускулите, за влиянието на гравитацията върху вътрешното ухо и очната ябълка и множество други експерименти.

След като се върза за стола, Мегън успя да преодолее турбулентността. След това свали коланите и със значително усилие се изправи на крака. Веднага усети световъртеж, предизвикан от понижаване на обема на кръвта. Мегън знаеше, че трябва да минат поне няколко минути, докато обемът нарасне с приближаването на совалката към Земята. Щеше да ускори процеса, ако глътнеше няколко солни таблетки с вода.

„Но не можеш. А и времето ти изтича!“

Тя огледа десетките отделения, предназначени за провеждането на различни експерименти в космическата лаборатория.

„Мисли! Къде може да го е сложил?“

Погледът й се стрелна от системата за отчитане на космическото ускорение към уреда за маркиране на критичната точка. Не. Тръгна към модула за изпитания на вестибуларния апарат в условията на микрогравитация, но се спря.

„Вирус… Рийд промени реда на извършване на експериментите. Извърши първия експеримент и зае моето място! Имал е нужда от Биоизпитания!“

Мегън пристъпи към Биоизпитания и включи системите. Екранът беше празен.

„Каквото и да е направил, в края е изтрил записите.“

Погледна в жабката и откри, че е празна.

„Тук си свършил работата си, кучи сине! Но къде си скрил резултатите?“

Мегън прегледа и двата инкубатора, след това таблото за достъп, контролното табло и таблото за мощността. Последното работеше отдавна — още преди тя да включи оперативната система на Биоизпитания…

„… защото охладителят работи!“

Мегън отвори охладителя и провери съдържанието му. Всичко бе на мястото си. Нищо не беше извадено, нито добавено. Оставаше да се провери фризерът.

Свали капака и бързо прегледа какво има вътре. Промяната щеше да се забележи от пръв поглед. Неудовлетворена от видяното, тя извади едно чекмедже, пълно със стандартни лабораторни епруветки, провери етикетите върху тях и върна чекмеджето обратно на мястото му. Повтори същото с още две чекмеджета. В третото намери епруветка без означения.

След като полетът на совалката се стабилизира, Рийд се отвърза от стола на командира. Вкара в компютъра отхвърляща програма, нагласи таймера и я стартира. Ако беше пресметнал правилно, щеше да стигне до вратата към тунела точно в момента, когато програмата щеше да освободи застопорените брави.