Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

— Междувременно совалката ще стои тук и ще разпространява зараза.

— Със сигурност бихте могли да издадете заповед за незабавното й унищожаване — отговори Бауер. — Разбира се, там са телата на останалите членове на екипажа. Ако има някаква възможност да ги извадим оттам и да ги погребем, както подобава, мисля, че трябва да опитаме.

Президентът се мъчеше да овладее нарастващия си гняв. Загрижеността на палача за жертвите му идваше в повече.

— Съгласен съм. Моля ви, продължете.

— След като съединим пашкула със совалката, аз ще вляза от другия край — иззад стената — обясни Бауер. — Ще вляза в малката камера за обеззаразяване, ще я прегледам и ще я запечатам. Едва след това доктор Рийд ще получи инструкции да отвори люка на „Дискавъри“ и да влезе направо в камерата за обеззаразяване.

Бауер посочи PVC тръбите, които вървяха по тавана успоредно на пашкула.

— По тях протичат токът и препаратите за обеззаразяване. Камерата е снабдена с ултравиолетово излъчване, което убива всички известни видове бактерии. Препаратът за обеззаразяване е допълнителна предпазна мярка. Доктор Рийд ще се съблече. Той, а също и костюмът му — след като вече сме взели проба от него, ще бъдат очистени едновременно.

— Защо ни е да почистваме костюма?

— Защото нямаме практическата възможност да го изхвърлим, господин президент.

Президентът си спомни въпроса, който Клайн го бе помолил да зададе. Отговорът на Бауер беше от особено значение, но въпросът не биваше да събуди и най-малкото подозрение.

— Ако костюмът трябва да се стерилизира, тогава как ще извадим пробата?

— Камерата има специален отвор — обясни Бауер. — Доктор Рийд ще постави пробата на специален поднос. Аз ще издърпам подноса от другата страна и пробата ще падне в специална кутия. По този начин заразата през цялото време ще се намира в безопасна среда. Като използвам кутията, ще поставя пробата в сигурен контейнер, след това ще го извадя.

— И ще направите всичко това сам.

— Както виждате, господин президент, пространството в пашкула е доста ограничено. Затова ще работя сам.

„За да не може никой да види какво вършиш.“

Президентът отстъпи назад от дебелата тръба.

— Всичко това е наистина впечатляващо, доктор Бауер. Да се надяваме, че ще работи точно както сте го замислили.

— Така ще бъде, господин президент. Най-малкото ще можем със сигурност да спасим един от тези смели хора.

Президентът се обърна към групата.

— Мисля, че сме готови.

— Предлагам ви да влезем в наблюдателния бункер — каза директорът на ЦРУ Бил Додж. — Совалката ще се приземи след петнадесет минути. Можем да я наблюдаваме на екраните.

— Осъществихте ли контакт с доктор Рийд? — попита президентът.

— Не, сър. Комуникациите все още не работят.

— А знаете ли нещо за втория взрив?

— Все още чакаме да получим повече подробности, господин президент — отговори Марти Несбит. — Но каквато и да е причината, полетната траектория на „Дискавъри“ не е засегната.

Групата последва президента до входа на бункера. Кастила погледна назад.

— Няма ли да дойдете с нас, доктор Бауер?

Бауер надяна на лицето си подходящо мрачно изражение.

— О, не, господин президент. Мястото ми е тук.

След като се хвана за системата за космическото ускорение, Мегън успя да се изправи на крака. Гърдите я боляха от удара на Рийд, а усещаше и силна болка в опашната кост, върху която беше паднала.

„Времето ти изтича. Действай!“

Мегън тръгна към стола за изпитания. Нямаше съмнение, че Рийд ще използва системата за саморазрушаване на „Дискавъри“, за да премахне всички следи от пъкленото си дело. Това беше единственият начин да се погрижи за собствената си безопасност. Затова не я бе убил на излизане от космическата лаборатория. Мегън погледна стола и разбра, че той е единствената й надежда.

В космическата лаборатория нямаше уред за комуникации. Но по време на медицинските тестове членовете на екипажа бяха включени не само към системите за запис на борда на „Дискавъри“, но и към мрежа за свръзка, чрез която резултатите достигаха направо до лекарите в наземен контрол. Мегън се намести на стола, привърза краката и една от китките си. Със свободната си ръка включи един микрофон към уреда за свръзка на костюма си. Доколкото й беше известно, уредът изпращаше дигитални, не гласови, данни до наземен контрол. Но все пак никой не й бе казвал, че гласовата връзка е неосъществима.