Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Дванадесетият човек — командирът Джак Райли — се намираше в импровизирания си кабинет в единия край на стаята. Той погледна през рамо към своя офицер за свръзка, седнал пред портативен уред за комуникации, след това отново се обърна към Смит.

— Совалката почти се приземи, Джон — каза той. — Започваме да оформяме кордона.

Смит кимна на високия слаб мъж, с когото бяха тренирали заедно в института, а по-късно участвали рамо до рамо в „Пустинна буря“.

— Знам.

Смит също не откъсваше очи от часовника. Двамата с Клайн бяха отпътували от Вашингтон два часа преди президента и останалите, които летяха с Еър Форс едно. По пътя към „Едуардс“ президентът се бе обадил на Райли и го бе осведомил за извънредната ситуация на борда на совалката, но му беше спестил подробностите. Освен това му бе съобщил, че Джон Смит пътува към базата и че Райли и отрядът му трябва да се подчиняват на заповедите на полковника.

— Какво става с „Команчите“? — попита Смит.

— Пилотите вече седят в кабините — отговори Райли. — Трябва само да ги предупредим две минути преди началото.

— Сър, на телефона Еър Форс едно — каза офицерът за свръзка.

Райли взе телефона, представи се и внимателно се заслуша.

— Разбрано, сър. Да, тук е, до мен.

Той подаде телефона на Смит.

— Да?

— Джон, обажда се президентът. Намираме се на шестдесет минути път до Грум Лейк. Какво е положението при вас?

— Готови сме, сър. Имаме нужда само от плановете на съоръжението.

— Вече пътуват към вас. Обади ми се, когато двамата с Райли ги прегледате.

Когато Смит остави слушалката, офицерът за свръзка вече беше разстлал получените по факса планове на работната маса.

— Прилича ми на промишлен крематориум — промърмори Райли.

Смит се съгласи. На плановете се виждаше паралелепипед, дълъг петстотин метра, широк двеста и висок трийсет. Стените бяха построени от специално подсилен бетон. Част от тавана представляваше всъщност рампа, която щеше да се затвори и запечата, когато совалката влезе вътре. На пръв поглед приличаше на паркинг или склад, но при по-внимателно вглеждане Смит видя онова, за което намекваше Райли — в стените бяха вградени тръби, които, ако се съдеше по плановете, бяха свързани с газопровод. Смит можеше само да си представя какви адски пламъци щяха да бълват те, когато се запалеха.

— Приемаме на доверие, че совалката е чиста отвън, нали така? — каза Райли. — Нищо ли не би могло да излезе навън?

Смит поклати глава.

— Дори и да можеше, горещината при приземяване ще изчисти външната обшивка на совалката. Не, опасната зона се намира вътре.

— Нашият специалитет — каза Райли.

— Да, само че този път ще го приготвим другояче — отговори Смит.

Райли го дръпна настрана.

— Джон, тази операция не следва точно нормалната процедура. Първо се обажда президентът и ми казва да приведа отряда в бойна готовност. Съобщава ми само, че ще ходим някъде в Невада. После се оказва, че това е някаква несъществуваща база в Грум Лейк, където совалката трябва да се приземи аварийно заради биохимичен инцидент. А сега ми се струва, че ти искаш да изгориш проклетото нещо.

Смит отведе Райли по-далеч, така че останалите да не могат да ги чуят. Един от командосите смушка свой колега.

— Виж го Райли. Гледа като отровен.

Всъщност на Джак Райли му се искаше никога да не беше питал Смит какво има на борда на совалката.

Мегън Олсън се примири с факта, че вече беше изпробвала всички варианти. Разплитането на кълбото от проводници се оказа непосилна задача. Никоя от комбинациите не проработи. Вратата на въздушната камера не помръдваше.

Тя отстъпи от вратата и се заслуша в размяната на реплики между Рийд и наземния контрол. Оставаха само няколко минути до влизането на совалката в атмосферата. С толкова разполагаше и тя, за да вземе решение.

Мегън се насили да погледне към болтовете със заряд, поставени във всеки ъгъл на вратата. По време на обучението инструкторите й ги бяха показали, като й бяха обяснили, че те всъщност са излишни. Екипажът на совалката нямаше нужда от тях. Бяха монтирани, в случай че наземният екип на НАСА трябва да влезе в совалката по време на аварийна евакуация, след като орбиталният комплекс вече се е приземил.

След като вече се е приземил — инструкторите особено наблегнаха на това. И само ако влизането през главните люкове по една или друга причина се окаже невъзможно. Бяха я предупредили, че зарядите имат закъснител, което би дало достатъчно време на наземния екип да се прикрие.