Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Той огледа хората в стаята.

— Едно мога да ви кажа със сигурност: Хари Ландън не вярва, че можем изобщо да обмисляме варианта за разрушаване на совалката. Затова нито той, нито който и да било от НАСА ще участва в нашата дискусия. След като ви казах това и след като всички имахте възможност да се запознаете с фактите, известни до момента, трябва да проведем предварително гласуване. Бил ще започнем от теб: спасяване или унищожаване?

— Спасяване.

— Марти?

— Унищожаване.

— Джери?

— Унищожаване.

Президентът разкърши пръсти. Тогава Бил Додж заговори:

— Сър, не разбирам защо колегите ми гласуваха по този начин. Но не бива да пренебрегваме факта, че на борда има един оцелял.

— Никой не пренебрегва този факт, Бил — обади се Марта Несбит.

— Не съм довършил, Марти. Вярвам, че имаме решение на проблема — Додж се обърна към останалите от групата. — Както всички знаете, аз заемам няколко длъжности, едната от които е втори командир на Дивизията за космическа сигурност. Преди трагичната злополука с Франк Ричардсън той носеше тази отговорност наравно с мен. Ние предполагахме, че в даден момент може да възникне биологичен инцидент — ако това е, което е станало — на борда на пилотиран или безпилотен полет. Като имахме предвид преди всичко совалката, ние създадохме специално съоръжение за подобни ситуации.

— И къде се намира това съоръжение? — попита Джералд Саймън.

— На изпитателния полетен полигон до Грум Лейк — на шестдесет мили североизточно от Лас Вегас.

— Какво точно представлява това? — попита президентът.

Додж извади от куфарчето си видеокасета.

— Най-добре е да го видите сами.

Той пъхна касетата във видеокасетофона под телевизионния екран с висока разделителна способност и натисна бутона. Отначало се появиха снежинки, но последва ясно фокусирана картина от пустинята.

— Не виждам нищо особено — отбеляза съветникът по Националната сигурност.

— Това е целта — отговори Додж. — Заимствахме идеята от Израел. Предвид територията на Израел, там има малко места, където могат да се скрият изтребители. Затова са построили няколко подземни бункера с писти, които не приличат на такива — и имат уникални характеристики.

На екрана онова, което приличаше на пустинен пейзаж, започна полека да се накланя, като ъгълът постепенно се увеличаваше. Додж замрази кадъра.

— Ето тук на пръв поглед пистата свършва. Но под земята има система от хидравлични крикове. Пистата всъщност продължава още шестстотин ярда, като постепенно влиза в подземен бункер.

Камерата следваше наклона на пистата. От двете й страни се появиха редици светлини. Камерата се спускаше по рампата и постепенно иззад светлините се появи огромен бетонен бункер.

— Това е изолационната камера — обясни Додж. — Стените са от подсилен бетон и са дебели шест фута. Въздухът се пречиства от специални филтри, точно като тези, които се използват в лабораториите на Гражданската отбрана. Когато совалката влезе вътре, съоръжението ще се запечата. Специален екип ще чака доктор Рийд да излезе и ще го вкара в обеззаразяваща камера. Друг екип ще вземе проби от вътрешността на кораба, за да определи какво — ако изобщо има нещо — се намира вътре.

— И ако открият нещо? — попита държавният секретар. — Нещо, което не искаме да запазим?

— Тогава, след като измъкнем екипа, ще се случи това.

На екрана изображението избухна в пламъци.

— Създадохме еквивалент не на една, а на три авиационни запалителни бомби. Огънят и горещината изпепеляват всичко — и като казвам всичко, значи всичко.

Представянето завърши и Додж изключи видеото.

— Някакви въпроси, съображения? — попита президентът.

— Това съоръжение преминало ли е изпитания, Бил? — попита Марта Несбит.

— Никога не сме унищожавали совалка, ако това имаш предвид. Но армията е изгаряла танкове. А ВВС — цяла ракета „Титан“. Мога да ви уверя, че там нищо не оцелява.

— На мен идеята ми харесва — обади се Джералд Саймън. — За нас е еднакво важно да върнем доктор Рийд и да разберем какво точно се е случило там. Ако имаме възможност да получим тази информация и можем да унищожим кораба в случай на необходимост, то аз съм готов да променя вота си.

Останалите в стаята закимаха и замърмориха в знак на съгласие.

— Трябват ми няколко минути да обмисля това — каза президентът и се изправи. — Ще ви помоля да останете тук. Няма да се бавя.

В съседната стая президентът се срещна със Смит и Клайн. Като посочи монитора, той каза: