Робърт Лъдлъм - Пактът „Касандра“

Клайн кимна и посочи тъмния до този момент монитор, който внезапно започна да показва картина.

— Време е.

Въпреки паяжината от бръчки и бръчици около очите седналият зад бюрото си президент излъчваше авторитет и власт. Докато чакаше пристигането на последния член на работната група, той огледа лицата около себе си.

ЦРУ беше представено от Бил Додж, хладен и неприветлив човек. Докато преглеждаше последните новини от НАСА, лицето му не издаваше никакви емоции.

Марта Несбит, съветникът по националната сигурност, седеше до Додж. Ветеранът от Държавния департамент Марти, както всички я наричаха, беше известна с бързината, с която преценяваше ситуацията, взимаше решение и пристъпваше към действие.

Срещу нея седеше държавният секретар Джералд Саймън, който се опитваше да махне невидимо влакънце от ръчно ушития си костюм — ритуал, който показваше състоянието му на мъчителна нерешителност.

— Надявам се, че имахте време да съберете мислите си — каза президентът. — Защото при така възникналите обстоятелства ние трябва незабавно да вземем правилното решение.

Той огледа групата.

— По последни данни „Дискавъри“ ще достигне прозореца за навлизане в земната атмосфера след приблизително един час. След това трябва да минат още четири часа, за да започне спускането. След още седемдесет и пет минути ще се приземи на „Едуардс“. Пред нас стои следният прост въпрос: да оставим ли совалката да се приземи?

— Аз искам да попитам нещо, сър — обади се Марта Несбит. — В кой момент разрушаването на орбиталния комплекс ще стане невъзможно?

— Не съществува такава критична точка — отговори й президентът. — Фактът, че на борда на совалката се съдържа пакет от мощни експлозиви за саморазрушаване, по понятни причини никога не е бил правен публично достояние. С помощта на сателитни предаватели можем да активираме механизма във всеки момент от настоящото положение на совалката до самото й кацане.

— Но, господин президент, пакетът всъщност е проектиран така, че да разруши орбиталния комплекс в Космоса — каза Бил Додж. — Целта е да не попаднат никакви вредни частици в нашата атмосфера.

— Вярно е — съгласи се Кастила.

— Но е вярно и това, че нямаме представа какво се е случило на борда на „Дискавъри“ — намеси се Джералд Саймън. Той огледа всички в стаята. — Петима достойни хора са мъртви. Не знаем нито как, нито защо. Но един е още жив. Ние винаги прибираме мъртъвците от бойното поле. А ако има и оцелял, на всяка цена трябва да го върнем.

— Съгласна съм — каза Марти Несбит. — Първо, съгласно последната информация орбиталният комплекс е здрав от гледна точка на механиката. Второ, НАСА все още проверява каква би могла да е причината за смъртта на екипажа. С пълно основание са съсредоточили вниманието си върху храната, течностите и газовете. Знаем, че бактериите се развиват много бързо в условията на микрогравитация. Напълно възможно е нещо безобидно в земни условия да мутира по неподозиран начин и да причини поражения, преди жертвите да могат да реагират.

— Но тъкмо затова не можем да рискуваме да приземим совалката, нали? — попита Джералд Саймън. — Аз съм длъжен да разглеждам ситуацията от перспективата на държавната сигурност. Знаем, че на совалката има нещо смъртоносно и все пак искаме да я приземим, така ли? На каква опасност излагаме себе си и останалия свят?

— Може да няма никаква опасност — отговори Бил Додж. — Това не е щамът „Андромеда“, Джери. Нито серия от „Досиетата Х“ за извънземна зараза, проникнала по някакъв начин на борда на совалката. Каквато и да е причината за смъртта на тези хора, дошла е от Земята. Но тук очевидно не предизвиква същите смъртоносни последици. Излезе ли от безтегловната среда, проклетото нещо ще умре.

— Искаш да заложиш страната на карта, за да докажеш една теория? — възрази му Саймън. — Или цялата планета?

— Мисля, че преувеличаваш, Джери.

— А аз мисля, че ти проявяваш прекалено безгрижие!

— Дами и господа! — извика президентът и в стаята се възцари мълчание. — Дебати, въпроси, коментари — добре. Но не се карайте и не се заяждайте. Нямаме време за това.

— НАСА има ли разумни основания да смята, че може да разбере какво се е случило там? — попита съветникът по националната сигурност.

Президентът поклати глава.

— Зададох същия въпрос на Хари Ландън. Отговорът е „не“. Макар че оцелелият — Дилън Рийд — е лекар, той не разполага нито с време, нито с необходимите средства и екип, за да проведе каквото и да било смислено разследване. Имаме общо описание на състоянието на труповете, но това със сигурност не е достатъчно, за да се определи причината за смъртта.