Робърт Лъдлъм: Парижкият вариант

— Защото е изключено да се работи върху подобен проект, без да се водят бележки, в които да бъде документирана всяка стъпка. Във всеки един момент трябва да можеш да се върнеш назад, да проследиш етапите, през които си минал, да откриеш евентуална грешка или напротив — да се убедиш, че си на прав път. Абсурдно е да няма нищо черно на бяло. Направо немислимо.

— Съгласен съм, Джон, но досега нито колегите му от института, нито военните са открили нещо.

Смит се замисли. Шамборд сигурно е имал основания да бъде предпазлив.

— Смяташ ли, че е бил наблюдаван?

— Не знам какво да смятам. Французите също не знаят.

— Сам ли е работил?

— Френската полиция издирва помощника му, който в момента е в отпуска. — Клайн зарея поглед към хоризонта на изток. Слънчевият диск вече се беше издигнал високо в небето. — Предполагаме, че доктор Целербах също му е сътрудничил.

— Предполагате?

— Не е ясно с какво точно се е занимавал доктор Целербах по време на пребиваването си в Париж. Той също не е разгласявал наляво и надясно по чия покана е в института „Пастьор“. В списъците на охраната фигурира като „гост консултант“. След претърсване на хотелската му стая също не е открито нищо, което да хвърля повече светлина върху причината за пристигането му във Франция. Дошъл е с един куфар дрехи и вещи от първа необходимост. Не е бил от най-общителните и не се е сближил с никого. Повечето разпитани дори не могли да си спомнят за кого точно става въпрос.

Смит кимна.

— Типично за Марти.

Приятелят му не обичаше излишно да привлича вниманието и се бе постарал да остане в сянка, но в същото време какво, ако не възможността да участва в създаването на първия молекулярен компютър, би го измъкнало от убежището му във Вашингтон и би го накарало да се озове чак в Париж? Всичко си идваше на мястото.

— В такъв случай, когато дойде в съзнание, той ще може най-точно да ни каже на какъв етап е бил Шамборд.

— Ако изобщо дойде в съзнание. И ако тогава не е прекалено късно.

— Ще дойде в съзнание — рязко каза Джон.

— Възможно е. Но кога?! Знаеш ли, че вече имахме едно твърде обезпокоително обаждане. Снощи в 19,55 ч. вашингтонско време остров Диего Гарсия е загубил всякакъв контакт с авиацията си. Всички опити за възстановяване на връзката са били безуспешни. Точно пет минути по-късно връзката е била възстановена. Като от само себе си. Не са били регистрирани нито атмосферни смущения, нито е имало някакви проблеми с електрозахранването или пък със самите компютри. Единственото обяснение за случилото се е, че някой хакер е успял да се вмъкне в системата и си е направил шегичка. Само че не е оставил абсолютно никакви следи. Което е най-малкото… странно.

— Някакви щети?

— Никакви. Като изключим преживяния стрес.

— Колко часа след експлозията в „Пастьор“ е регистриран инцидентът?

Клайн мрачно се усмихна.

— Достатъчно, за да предположим, че някой е изпробвал новоизобретения компютър.

— Това наистина звучи сериозно. Я да видим… Лабораторията на Шамборд е напълно унищожена, самият той е потънал вдън земя, а записките му липсват. Възможно е да са унищожени при пожара. Или пък…

— Или някой е предизвикал експлозията, за да прикрие убийството на Шамборд и кражбата на готовия прототип и на цялата документация?

Клайн кимна замислено.

— Действащ ДНК компютър не е шега работа. Особено в неподходящи ръце…

— Мислех да прескоча до Париж. Да видя с очите си Марти и да се осведомя за състоянието му.

— Наистина добре би било да отидеш. Освен това, ако някой разбира нещо от молекулярни компютри, това си ти. — Клайн помълча и вдигна угрижено поглед нагоре, сякаш от ясното небе над главите им всеки момент щяха да завалят балистични ракети. — Опитай се да разбереш за какво точно става въпрос, да издириш документацията на Шамборд, ако изобщо съществува, и най-вече да се увериш дали първият по рода си молекулярен компютър е вече факт. — Той въздъхна. — Задачата ти не е лесна. Ще работиш при пълна секретност. Ще държиш връзка единствено с мен — не искаме да всяваме излишна паника. Можеш да ме търсиш по всяко време. Ако имаш нужда от нещо, само ми кажи. Веднага ще се погрижа.

— Ясно.

Смит разбираше съображенията на шефа си. Страните от Третия свят и бездруго недолюбваха американците. Попаднеше ли един такъв компютър в ръцете на терористите, играта щеше да загрубее.

— Кога тръгвам?

— Веднага. Разбира се, няма да си единственият, който ще работи по случая, но си този, на когото най-вече разчитам. ФБР и ЦРУ също вече са ангажирали хора с разследването. А… колкото до твоя приятел, искрено се надявам да се оправи. Но, Джон, помни, че разполагаме с много малко време и животът на още много хора е изложен на опасност.